Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел знаеше, че Лусиен не очаква отговор, затова и не му предложи. Вместо това се замисли над намека му, че е толкова прозрачна, та един обикновен флирт да разкрие всичко в нея. Гейлън може и да е великолепен мъж, от който можеш да припаднеш в несвяст, но тя имаше достатъчно разум, за да задържи домогванията му на разстояние. Все пак се отказа да изкаже на глас размишленията си. Лусиен беше прекалено непостоянен и не знаеше с какво може да го изкара от равновесие. Едно избухване на магьосник на ден беше почти на горната граница на издръжливостта на нервите й.
— Ако приемем, че всичко, което казваш е вярно, как Гейлън е научил коя съм аз?
Лусиен сви рамене.
— Вероятно го е научил от Арманд.
Коленете на Ариел се разтрепериха при това заключение. Арманд винаги се бе държал внимателно, така че работата му да не я поставя в опасност. Единственият начин, по който Гейлън би могъл да го узнае от него, бе насилственото получаване на информация.
Изглежда, че Лусиен четеше мислите й, тъй като изведнъж каза:
— Ариел, не мисля, че Гейлън би наранил Арманд физически.
Може би щеше да приеме уверенията му, ако не бе употребил думата „физически“. Изведнъж си спомни как бе попитала Лусиен дали Арманд е жив. Той й бе отвърнал: „В смисъла, в който питаш, да.“ Не беше нужно да е гениална, за да се досети, че Гейлън би могъл да нарани брат й по друг начин.
Защо изчака толкова дълго, преди да тръгне да търси Арманд? Защо изобщо му позволи да се захваща с тази откачена история? От мига, в който й разказа за сборището, Ариел усещаше, че има нещо гнило. Никога нямаше да си прости, ако с Арманд се случеше нещо.
При първото парване на напиращите в очите й сълзи, тя премигна, като си каза твърдо, че плачът няма да й помогне с нищо. Но колкото повече се опитваше да сдържа сълзите, те изглеждаха толкова по-твърдо решени да излязат на повърхността. Накрая, като реши, че се бие за спечелването на изгубена битка, тя зарови лице в дланите си и се разрида.
Когато Ариел заплака, Лусиен я погледна слисано. Не знаеше как да се справя с плачещи жени. Вещиците никога не плачеха. Те кълняха и беснееха, и запращаха разни летящи предмети към главите на магьосниците. Но си спомняше смътно, че майка му се беше отдавала на тази странна болест веднъж или два пъти и тогава баща му я беше прегръщал и целувал.
Лусиен предпазливо се приближи до Ариел и я прегърна. Щом тя притисна лице към гърдите му и започна да ридае неутешимо, той реши, че прави нещо напълно погрешно. Тъй като явно прегръдката не помагаше, той реши да използва стандартното средство на магьосниците за успокояване на вещици. Хвана брадичката й, повдигна лицето й към своето и я целуна.
Сърцето на Ариел ускори ударите, щом Лусиен приближи устните си към нейните. Предишната вечер целувката му беше безмилостна, наказваща. Но тази беше настойчива, гладна, сякаш му беше недостатъчна и Ариел се вкопчи в него, преди умът й напълно да схване какво става.
Докато я обземаше приятната тръпка на нарастващото желание, Ариел изпищя мислено: „Това е лудост! Та аз дори не харесвам този мъж!“
Това не я възпря да простене одобрително, щом той притисна бедрата си към нея, като по този начин й даде достатъчно доказателство за собствения си нарастващ копнеж. Ръката й по своя воля се промъкна до кристала и когато пръстите й го докоснаха умът й се наводни с еротични усещания. Най-шокиращото бе, че всички те бяха мъжки и толкова прелъстителни, че тя бе омаяна от тях.
Усещаше физически как ръцете на Лусиен я прегръщат, но умът й бе изпълнен с докосването на твърдите й зърна, притиснати в гърдите му и с притискането на корема й в ерекцията му. Щом кракът му се промуши между бедрата й и се притисна в топлината й, туптящата тежест на слабините му я прониза с такава сила, че си помисли, че би могла да умре от нея.
Той нетърпеливо разкопча блузата й, но щом плъзна длан под тъканта, за да обхване гърдите й, пръстите му докоснаха кристала. Ариел го почувства толкова горещ, че сякаш изгори. Разбра, че топлината беше отражение на нейната собствена възбуда. Това познание го възпламени и след това в отговор възпламени и нея.
Именно поради това тя се изненада толкова много, когато Лусиен я отблъсна от себе си. Погледна замаяно към лицето му и можеше да се закълне, че на него е изписано съжаление. Реши, че си е въобразила, защото вече гледаше към нея толкова хладно, че я побиха мразовити тръпки.
Изведнъж той й обърна гръб и рязко й заповяда:
— Стегни се, Ариел! Трябва да отидем в къщата и да направим план за спасяването на брат ти.
Отначало Ариел се вцепени от рязкостта му, но след това избухна в справедливо възмущение. Два пъти я бе целувал и след това се бе отнасял с нея така, сякаш беше някакъв парий.