Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Открих доста книги, които ме интересуват, но сигурен ли сте за цените?
Той се намръщи.
— Ако ви се струват твърде високи...
— Не са високи — побърза да го увери тя. — Честно казано, мисля, че доста от тях са подценени — тя посочи изданието на „Алиса в страната на чудесата“, което лежеше в скута й. — Например тази книга може би представлява библиографска рядкост. Ако наистина е така, бихте могли да получите за нея много по-висока цена от посочената.
— На всички ли посочвате грешките им или аз съм специален случай? — провлече бавно Гейлън.
Въпросът беше преднамерен и Ариел има достатъчно разум да не се опитва да му отговори. Освен това бе достатъчно трезвомислеща, за да не приема насериозно флирта му. Гейлън Морган бе от този тип мъже, които биха флиртували с всяка срещната жена. Ариел отклони въпроса му с думите:
— Не обичам да мамя хората.
— Странна философия за една бизнес-дама.
Ариел сви рамене неловко.
— Да правиш на другите...
Гейлън се наклони напред, като се подпря с лакти на коленете си. Лицето му се озова толкова близо до нейното, че тя почувства дъха му върху бузата си, когато промърмори:
— Цените на книгите отговарят на търсенето, Ариел. Не търся богатство, а прехрана и моите нужди не са толкова големи. Така че, каквото пожелаете в този магазин, то е ваше. Само трябва да го поискате.
Ариел остана с ясното впечатление, че той не говори за книгите. Очите й срещнаха кехлибарения му поглед и намериха потвърждение на подозренията й. Гейлън гледаше към нея с такъв явен сексуален интерес, че Ариел почувства как желанията й неспокойно се размърдват в нея.
Бързо уталожи хормоните си, като си напомни, че Лусиен бе обявил Гейлън за враг. Точно сега й беше трудно да го повярва, но но можеше да си направи изводи само на базата на запознанството си с този мъж. Външният вид, както добре бе научили през последните няколко дни, можеше да бъде измамен.
Като се отдръпна назад, за да остави малка дистанция между тях, Ариел попита:
— Бихте ли ми запазили тези книги, ако ви оставя депозит?
— С удоволствие ще ви ги запазя при едно условие — отвърна той, като се протегна, за да докосне едно кичурче от косата й.
Щом го нави на пръста си и го погали, Ариел преглътна и попита дрезгаво:
— И какво е то?
— Почти е време да затварям. Защо не изчакате няколко минути и след това ще ви заведа на вечеря?
Молбата му сепна Ариел. Тя погледна към часовника си и с ужас установи, че беше почти пет следобед. Беше толкова погълната от книгите, че не бе обърнала внимание как отминава времето.
Инстинктивно посегна към гърдите си, където под блузата й се криеше кристала. В мига, в който го докосна, той стана много горещ. Горещината не я изгори, но я изплаши, тъй като чувстваше, че се дължи на настроението на Лусиен. Срещата с разгневения Лусиен Моргрет не беше сред събитията, които очакваше с нетърпение.
— Благодаря ви, но днес не мога да вечерям с вас — каза тя, като побърза да се изправи на крака. — Аз... м-м... трябваше да се срещна с един човек и вече съм закъсняла. Ще се опитам да дойде утре, за да се договорим за книгите.
Преди Гейлън да успее да възрази, тя бързо излезе от антикварния магазин. Този път не се чувстваше изгубена и се втурна към колата си. Когато я достигна, кристала така се беше нагрял, че сякаш я тресеше треска.
— Идвам, Лусиен — нетърпеливо прошепна тя, като седна вътре. — Само се успокой. Идвам!
Лусиен беше обезумял. Пътуването на Ариел не трябваше да отнеме повече от час, а я нямаше вече почти пет часа. Освен онзи единичен проблясък от кристала, малко след като бе тръгнала, не бе приемал нищо от нея. Какво, по дяволите, бе станало с нея?
Тъкмо се разхождаше по края на поляната, когато почувства нов проблясък от кристала. Като затвори очи, той се опита да се съсредоточи върху него, но, ако Ариел се бе опитала да го призове, явно й бяха попречили.
Отвори очи и се загледа в енергийната бариера. Първият му импулс бе да я пресече и да тръгне да търси Ариел, но ако тя не бе успяла да вземе ключа за къщата, щеше незабавно да бъде убит. Дори да бе взела ключа, нямаше да й помогне много, ако Гейлън я беше пленил. Гейлън щеше да открие кристала и да го унищожи, като по-този начин щеше да остави Лусиен практически безсилен, особено в зоната на кръга. Като водач на сборището, Гейлън не само разполагаше със собствените си сили, но незабавно можеше да привлече силите на останалите.
Най-добрият вариант за Лусиен бе да подмами Гейлън извън защитата на кръга. Без кристала той пак щеше да бъде в неизгодна позиция, но може би щеше да има някакви шансове, ако се биеха един срещу друг на неосветена земя.