Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Няма да ви затрудни да я намерите — каза тя, като й подаде картата. — Бих ви предложила да не ходите из гората, докато сте тук. Къщата е отдалечена и лесно можете да се изгубите. Освен това тази година има доста гърмящи змии.
Ариел неволно потръпна.
— Благодаря ви, че ме предупредихте. Мразя змиите.
— И аз не ги обичам много. Надявам се да ви хареса тук.
Телефонът отново иззвъня и избави Ариел от необходимостта да отговаря. Побърза да излезе навън. Трябваше да се върне при Лусиен, но първо трябваше да открие телефон и да се обади на Джийн.
Но щом излезе на тротоара, изведнъж усети, че не може да се ориентира. Нищо не изглеждаше познато и не можеше да си спомни къде е паркирана колата.
Подскочи, щом почувства, че някой докосва ръката й. Плътен мъжки глас загрижено попита:
— Добре ли сте?
Ариел погледна към задаващия въпроса и сърцето й прескочи. Всичко в този мъж беше златисто, от косата, през цвета на очите, до оттенъка на кожата му. Досега никога не се бе изкушавала да нарече някой мъж красив, но за този мъж това бе единственото подходящо прилагателно. Колкото и банално да звучеше, той приличаше на жив Адонис.
— Не ви е добре — промърмори той, като загрижено я хвана за ръката и я поведе по тротоара. — Сигурно е заради жегата и влагата. Защо не влезете за малко в магазина ми?
Ариел понечи да откаже, но отново се почувства дезориентирана, а умът й не можеше да се съсредоточи дотолкова, че да намери нужните думи. Миг по-късно се озова в стая, натъпкана с антики.
Щом очите й привикнаха с мрачната вътрешност на магазина, Ариел забеляза огромния шкаф за книги в дъното на помещението.
— О! Вие имате книги.
— Да. Някои от тях са доста стари. Обичате ли книгите?
— Продавам ги.
— А-ха. Сигурно сте търговката на стари книги, която иска да наеме къща.
— Мили Боже, всички ли в града знаят коя съм аз? — попита тя смутено.
Устните му се извиха в бавна, опустошителна усмивка, която накара Ариел да почувства как дъхът й секва. Отдавна не бе й се усмихвал по този начин някой красив мъж и това се отрази добре на самочувствието й, което бе особено пострадало след нападките на Лусиен през последните няколко дни.
— Градът ни е малък, което означава, че клюките са основно развлечение — обясни той. — Тъй като стана дума за вас, нека се запознаем. Вие сте Ариел Смит, нали? — когато тя кимна утвърдително, той добави: — Казвам се Гейлън Морган.
Ариел го погледна невярващо. Едва ли щеше да бъде поразена повече, ако й бе казал, че е самия княз на нощта. По начина, по който Лусиен бе говорил за него, тя бе очаквала да види самия дявол.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Морган.
— О, повярвайте ми, мис Смит, удоволствието е мое. И, моля ви, наричайте ме Гейлън.
— Само ако вие ме наричате Ариел.
— Не бих ви нарекъл по друг начин. Защо не разгледате книгите ми, докато аз свърша нещо? Тъкмо ще си починете от жегата.
Ариел се поколеба при това предложение. Лусиен й бе казал, че не трябва да разговаря с никого. От нея се искаше само да вземе ключа и да се върне при Лусиен. Но целта на идването им тук бе да открият Гейлън, а след като бе попаднала на него, може би щеше да успее да научи нещо за Арманд.
— С удоволствие ще разгледам книгите ви.
Като посочи с ръка към рафтовете, Гейлън каза:
— Ваши са.
Гейлън излезе през задната врата, а Ариел се приближи към книгите. Нужен й бе само един поглед към гръбчетата им, за да се увери, че Гейлън е прав. Много от тях наистина бяха стари.
Измъкна една случайна книга и я разтвори. Скоро се почувства така, сякаш бе разтворила сандък със съкровище. Имаше стари наръчници по самолечение, готварски книги и учебници. Всичките можеха да бъдат лесно продадени, а цените им бяха абсурдно ниски. Но най-много я очарова огромната колекция от детски книги. Бяха цели дузини и Ариел продължаваше да ги издърпва и да ги нарежда край себе си, докато накрая пода край нея се затрупа. Не можеше да повярва, че бе попаднала на първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Керол с автограф на автора. Прелисти книгата на последната корица и бе дори още по-удивена от написаната с молив цена.
— Намерихте ли нещо, което да ви харесва?
Ариел изненадано вдигна глава. Беше толкова погълната от книгите, че бе забравила за Гейлън. Сега се чудеше как бе възможно това. Той седеше на една табуретка, подпрял единия си крак на напречната подпора на столчето, а другия протегнал напред.
Погледът й премина по дългите му, обути в дънки крака, през тесните му бедра, към широките гърди. Докато очите й стигнат до лицето му, Ариел бе стигнала до извода, че Гейлън е един смайващ мъж. Определено бе открила нещо, което й допадаше и то нямаше нищо общо с книгите.