Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Аз ще се заема — изпъшка решително Матей, извади от елегантното си сако лъщящ тефтер и записа нещо.

— Добре, Матей — смекчи тона Джон. — Изобщо, ако трябва да съм честен, аз съм тук не заради тия избори. Аз, казах вече, съм изчисленец, а не политически мениджър. Но вие, колеги, не си вършите работата. Това е истината. При вас има маса нередни неща в цялото информационно поле. Изследванията при мен в Комитета показаха куп аномалии, излизащи далеч извън международните стандарти за безопасност на информационното обкръжение…

— А, Джон, това е заради цхазъма — намеси се Матей. — Ние това го знаем и с него се борим…

— Какъв цхазъм? — не разбра Джон.

— Термин от нашата социолъгия. Въведе го… него го няма тук, колегата Евген го въведе. Всъщност думата е ваша, английска. — Матей се обърна и написа на черната дъска зад себе си с разкривен тебеширен почерк: CHASM26. — Под цхазъм ние разбираме обществено-икономическа формация, характеризираща се с определен тип нарушения в системната организация. В момента подготвяме сборници „Теория и практика на цхазъма“ и „Основни етапи на цхазъма“…

„А защо не сте докладвали в Комитета за тези ваши социолъгически построения?“ — понечи да попита Джон, но в десния му зъркел светна червен сигнал от мобилника. Търсеше го Асанович: номерът, изписан в зъркела под червения тлъст знак, беше неговият домашен. Джон скочи, направи знак да го изчакат и се запъти към вратата, натискайки пътем копчетата на мобилника и оглеждайки залата. Чак сега му направи впечатление, че всички са без зъркели — с изключение на него и на рижия Дик Пейн. „Към какъв ли конструкт е вързан?“ — помисли си. „Ако беше тук Балабан с неговите черни девайси, щеше да го прослуша за миг…“ Джон излезе в коридора и затвори акуратно вратата зад себе си.

— Сидорчук, здравей! — проехтя в слушалката. — Как е? Бориш ли се?

— Здравейте, шефе — отговори Джон. Мъчеше се да приказва тихо, понеже в коридора всеки звук ехтеше. — Боря се. Но следователят е някакъв много вреден…

— Остави следователя. Обаждам ти се ето защо. Не трябва да споменаваш пред туземците от Междуфондационното нито за повишената концентрация на оксиморони, нито за онова, как беше… асоциираната размерност. Разбираш ли? Дори далечни намеци недей да правиш. И за болните мозъци също недей им говори. Въобще онези не трябва да знаят какво търсим.

— А защо? — изпъшка Джон и изтри чело с ръка. От споменаването на тези неща пред членовете го бе отвлякло тъкмо позвъняването на Асанович. — Досега нямаше такава инструкция. Установката беше — да ги проверя и да ги накарам доброволно да съдействат…

— Извънредният интелигент докопа нещо. Преди малко се свърза с мен. Каза, че има съмнения в лоялността на ония от МУЦИ. Най-вече на шефовете. В тях още Сингх се съмняваше, но сега са излезли още работи…