Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не ми казвай, че си в леглото в такъв ранен час — изкикоти се французинът, втренчен тенденциозно в босите крака на Диабло и в също толкова голите му гърди. Очите му излъчваха подигравателни пламъчета, докато не зърна сгушената в леглото Девън, чиито руси къдрици бяха разпилени по възглавницата. Изумителната гледка моментално го отрезви. — А, mon ami, прекъснах забавлението ти, така ли? Запознай ме с твоята chere amte. Впечатляващо парче, ако съдя по малкото, което виждам от нея. Дали няма да те убедя да си я споделим?
Гневен вик се откъсна от устните на Девън, преди да метне чаршафа през главата си.
— Изчакай ме долу, Льо Ватур — думите на Диабло не търпяха възражение. — Дамата е моя и не я деля с никого.
— А, значи така духат ветровете — отбеляза Льо Ватур, мятайки хищни погледи към фигурата на Девън, ясно очертана под чаршафа. — Сърцето ми ликува, когато те виждам вързан на фльонга заради някаква си фуста.
Той гръмко се изсмя и се плесна по бедрото.
Льо Ватур, или Лешояда, заслужаваше напълно прякора си, тъй като твърде много приличаше на грабливата птица висок и слаб, с гърбав като клюн нос на източеното му, но нелишено от привлекателност лице. Беше денди и се обличаше изключително добре за пират, подбираше модни дрехи от родната си Франция. Лукав и хитър по природа, рядко се радваше на доверието на своите събратя. Знаеше се, че се отнася жестоко и безпощадно, и с пленниците, и със себеподобните си. Неговите дълбоки черни очи бяха скрити като на ястреб и човек никога не можеше да разбере какво крои.
— Излизай оттук, Льо Ватур — повтори Диабло и го побутна към вратата. — Ще бъда долу след петнадесет минути.
— Каня теб и твоята chere amte на вечеря — не се предаваше Льо Ватур. — Бих искал да се запознаем при… по-подходящи обстоятелства.
Сребристи светкавици преминаха през погледа на Диабло, докато затръшваше вратата след Льо Ватур. По дяволите — беснееше той. Защо се ядоса толкова, че Льо Ватур го видя с Девън? Та той се държеше като ревнив съпруг. Съпруг? Боже опази! Размаха безсилно ръце и се обърна към Девън, която надничаше изпод чаршафа.
— Льо Ватур е пристигнал. Побързай и се облечи, Девън. — Споменът от подмятанията на Льо Ватур по адрес на Девън правеха гласа му по-груб, отколкото възнамеряваше. — Канени сме на вечеря.
Девън зяпна от изумление.
— Не искаш да кажеш, че и аз ще се присъединя към вас!
— Опасявам се, че се налага, скъпа — увери я Диабло вече по-меко. — Този мъж няма да се укроти, докато не задоволи любопитството си. Нямам му доверие, но обстоятелствата ме принуждават да имам работа с него. Ще е най-добре, ако не го разгневя или не го предизвикам да се откаже от уговорката ни.
В общия салон на странноприемницата „Колелото на съдбата“ кипеше шумен живот. Пирати от всякакъв калибър се смееха, разговаряха, биеха и общуваха с проститутки навсякъде, накъдето Девън обърнеше очи в претъпканото помещение. Тя едва посягаше към храната, докато Диабло и Льо Ватур разговаряха делово, но Девън не се подвеждаше. Макар Льо Ватур да си даваше вид на напълно погълнат от плановете за съвместното начинание с Диабло, черните му очи често се спираха върху нея. Погледът му бе натрапливо неприличен и Девън всячески се стараеше да го избягва. Освен това, съдейки по стегнатите рамене и стиснатите челюсти на Диабло, тя знаеше, че и той го забелязва, и също никак не го одобрява.
Когато за миг вниманието на Диабло бе привлечено от поздрава на някакъв негов приятел, който му подвикна от другия край на салона, Льо Ватур не пропусна момента и намигна съзаклятнически на Девън. Изчервявайки се, тя сведе глава и се опита да се съсредоточи върху храната в чинията. В следващия миг в залата надуто влезе Скарлет и всички се смълчаха. Нямаше човек в помещението, който да не знае какви са отношенията между Диабло и Скарлет, и сега се чудеха как този дявол в женски образ ще реагира, след като Диабло така открито ухажваше друга жена. Очевидно бе, че на предстоящата кавга се гледа с луд интерес всички очи се извърнаха да проследят бавната, чувствена походка на Скарлет. Стъпките й безпогрешно я поведоха към масата, където седяха Диабло с Девън и Льо Ватур.
Желаейки да спести още една неприятна среща на Девън и да не я засрамва повече, Диабло стана рязко, извини се и се отправи към червенокосата кавгаджийка.
— Най-после — въздъхна Льо Ватур и прониза Девън с черните си очи. — Мислех, че никога няма да останем насаме, ma petite. Май не си особено щастлива от уговорката ви с Диабло. А и сега, когато видях повече от върха на главата ти, изпитвам копнеж да те опозная интимно. Мога да ти предложа много повече от Диабло, а и съм по-добър любовник. Какво ще кажеш, ma petite, ще станеш ли моя любовница? Всичко ще уредя.