Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Нямаше защо да се тревожи — Девън го следваше неотклонно.
— Кит! Кит! Мисля, че… О, Божичко!
Вълни на екстаз разтърсиха тялото й, доставяйки й огромна наслада. Онова, което се бореше да достигне, я заля със сладка агония.
Диабло разбра от стягането около члена си точния момент, когато тя стигна до екстаз. Едва тогава позволи на собствената си страст да се уталожи в пълно освобождение. В следващия момент се стовари надолу, отпусна тежестта си върху лактите. Очите му представляваха сребристи езера, в които се четеше възторг и наслада.
— Великолепна си — усмихна се той и едва си поемаше дъх. — Отвлякох дама, а откривам дива котка.
Все още озадачена от току-що случилото се, Девън също се стараеше да си поеме дъх.
— Аз… Не знаех… — прошепна тя някак зашеметено.
— Откъде може да знаеш? — възрази Диабло, най-после събрал енергия, за да се катурне настрана. — Аз съм ти първият.
По шията на Девън бавно плъзна руменина и тя посегна да вземе завивката, за да се покрие.
— Недей. Искам да те гледам. Кожата ти е така мека и бяла — като най-чист алабастър. Гърдите ти така добре пасват в ръцете ми, а зърната ти… о, скъпа, малките ти розови зърна са създадени за моята уста.
Сякаш за да докаже изреченото, той се наведе, пое едното щръкнало зърно с устни и го засмука нежно.
Постъпката сякаш накара замръзналите дотогава сетива на Девън да се съвземат и тя се вгледа в Диабло с нещо подобно на ужас. Какво направи? Как можа така лесно да даде нещо, което по право принадлежеше на друг мъж?
— Не ме докосвай — сряза го тя, като го отблъсна.
Изумен Диабло се присмя:
— Малко е късно вече, не мислиш ли?
Гъстите му вежди се стрелнаха нагоре и му придадоха дяволско изражение.
— Ти… Ти ме изнасили! Възползва се от моята невинност въпреки обещанието си.
— Не помня да чух възражения от теб — напомни й Диабло. — Аз те любих, скъпа, и това ти достави удоволствие. Следващия път ще е още по-добре, защото вече няма да има болка.
— Следващия път! Няма да има следващ път — обяви Девън разпалено.
Тя затвори очи и ясно си припомни онези магически мигове, когато не съществуваше нищо друго, освен взаимния им екстаз. Не бива да се повтаря. Заради Уинстън и тяхното бъдеще тя трябва да се опълчи срещу изключителния чар на пирата, както и на умението му да прелъстява. Диабло я изпълваше с противоречия. Дързък, безскрупулен, зъл. Нежен, чаровен, любящ. Кой бе истинския?
Изведнъж смътен спомен, закътан дълбоко в мозъка, изплува в е съзнанието й.
— Кой е Кит?
Въпросът й накара Диабло да се намръщи.
— Не познавам никой с това име!
— Ти ми каза да те нарека Кит. Да не мислиш, че не помня? Кит ли е истинското ти име?
Сподавена въздишка се откъсна от устните на Диабло и той се завъртя на гръб, като с една ръка покри очите си в странно уязвен жест.
— Само Кайл ме знае като Кит, но му е забранено да го изрича. Ако съм се разкрил пред теб, то бе в момент на слабост. Трябва да те помоля да не споменаваш това име… освен когато сме насаме в спалнята — добави той лукаво.
— Значи никога няма да го използвам — закле се Девън тържествено. — А сега, моля те, остави ме да си вървя. Нали получи своето? Какво искаш още?
— Наистина ли питаш?
С ловка грациозност и напълно възбуден отново, той легна отгоре й. Диабло бе искрено учуден, че жена е в състояние да породи такива противоречиви емоции у него и толкова бързо да го възбуди.
— Не, Диабло. Недей — възпротиви се Девън и положи ръце на гърдите му, за да го отблъсне. — Казах ти, че…
— Mon ami, вътре ли си?
Говор със силен акцент и тропане по вратата постигнаха по отношение плановете на Диабло онова, което протестите на Девън не успяха.
— Кокали Господни! — простена той, сякаш изпитваше дълбока болка. — Защо точно сега?
— Отваряй вратата, Диабло. Льо Ватур е тук. Чака ни работа.
— Идвам — провикна се Диабло троснато, силно недоволен от ненавременното обезпокояване. Покрий се — изръмжа той на Девън, докато нахлузваше панталоните.
Пресягайки се за чаршафа, тя го издърпа до брадичката си. Очите й бяха широко отворени от изненада.
— Кой е?
— Мъжът, когото чаках — последва лаконичният му отговор. Разговорът секна, докато той зашляпа с боси крака към вратата.
— Крайно време беше, mon ami — избумтя гласът на посетителя при отварянето на вратата.
Преди Диабло да успее да възрази, мъжът нахълта в стаята.