Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Джейн се опита да се отдръпне, за да го погледне предпазливо.
— Моля те, Хелион, пусни ме — постави умоляващо ръце на гърдите му.
Той си напомни, че първо трябва да спечели доверието й, преди да заслужи невинността й, и я пусна с нежелание. Но от предпазливост остави ръцете си около нея. Не искаше да избяга от него и пак да се скрие зад стените на дома си.
— Но, малката ми, точно когато взе да става интересно — настоя. — Не мислиш ли?
Тя стисна ръце върху гърдите му. Очите й бяха широко отворени и блестяха от желание.
— Не… не искам това.
— Знаеш ли? Мога да те накарам да си промениш мнението — с върховете на пръстите си проследи извивката на гърба й и улови потрепването й. — Случващото се между нас е много силно.
Джейн го наблюдаваше как се опитва да контролира изгарящото го желание.
— Знам, че можеш. Но няма да го направиш.
Той се усмихна пред инстинктивното доверие в неговото благородство. Странно. Не се мислеше за особено благороден.
— Не, няма да го направя. Не и докато не се уверя, че и ти го желаеш… — Хелион постави ръка на гърдите й и усети бесния ритъм на сърцето — … тук. — Отново започна да се възпламенява, но си заповяда да спре. По негово мнение да си джентълмен бе доста неприятно, дори стигаше до мъчение. — Без значение колко безсънни нощи ще прекарам. Не искам да съжаляваш, когато станеш моя.
— Аз… — бе очевидна борбата й да се контролира. — Не! Това е лудост! Няма да позволя да ме съблазниш. Ще принадлежа само на съпруга си.
Хелион се трогна — нещо неочаквано, тъй като не се смяташе за лицемер. Напротив. Беше светски човек, познаваше отблизо съпружеската невярност. За Бога, дори се смяташе за задължително поддържането на дискретни авантюри, за да си в крак с модата. Хелион се зарадва, че Джейн ще бъде вярна на съпруга си. Усмихна й се нежно.
— Знам, че честта е много важна за теб, Джейн. Едно от качествата, заради които ти се възхищавам. Повярвай ми, един мъж не предава лесно съдбата си в ръцете на жена, готова да се поддаде на първия чаровник.
След тези откровени думи се проточи напрегнато мълчание. После очите й станаха огромни от изненада.
— Хелион?
— Да, любов моя?
Джейн смръщи вежди.
— Да не си пил?
Той се засмя.
— Все още не. Но мисля, че ще го направя, преди да свърши нощта. Открих, че незадоволеното желание е много по-неприятно, отколкото си мислех. Не само ме държи в лошо настроение, но и прави нощите ми дълги и противни.
Различни чувства пробягаха по лицето на Джейн, осветено от лунната светлина: объркване, недоверие, смущение.
— Какво искаш от мен, Хелион? — успя да попита с едва доловим глас.
— Какво искам? — Нарочно направи пауза и бавно огледа слабата й фигура. — Искам теб. Искам малкото ти прелестно тяло, искам бързата ти мисъл и проницателния ти ум. Странните ти навици и изненадващите способности. Искам те цялата.
Без предупреждение тя се отскубна от прегръдката му и го загледа втренчено, с неочаквана злоба.
— Шегуваш ли се с мен?
Хелион вдигна вежди.
— Ще ти бъда благодарен, ако ме вземеш на сериозно. Никой мъж не иска любимата му да го смята за смешник.
Джейн се отдалечи, сякаш се страхуваше да не я прегърне отново.
— Аз… моля те да не се подиграваш с мен, Хелион. Никак не е забавно.
Усмивката му изчезна, като си даде сметка, че е докоснал най-уязвимото й място. Въпреки изключителната си интелигентност и независимият си дух, Джейн страдаше от липсата на увереност, че може да е привлекателна за мъжете. И положението не се бе подобрило след идването й в Лондон.
— За умна жена разсъждаваш доста глупаво, зверчето ми — каза й нежно. — Би трябвало да знаеш, че не се шегувам. Всъщност, се опитвам да те ухажвам според етикета. И изглежда, че не го правя много добре.
Джейн го погледна сериозно.
— Това е абсурдно.
Усмихнат, Хелион погали бузата й. В дъното на душата си бе благодарен, че Джейн не осъзнаваше красотата си и не я използваше като средство за манипулиране на околните. От друга страна започваше да подозира, че съпротивата й ще подложи търпението му на сериозна проверка.
— Трябва да ти кажа, че реакцията ти е жесток удар върху гордостта на един мъж, скъпа моя. Признавам си, нямам много опит в изкуството на ухажването, но наистина ли съм толкова ужасен?
— Абсурдно е да ме ухажваш. Вече ти казах — ще ти дам парите, както бях обещала.
Хелион не бе подготвен за необяснимата ярост, която го обзе.