Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Като забеляза, че приятелката й я гледа все по-обезпокоена, Джейн каза:
— Не е толкова просто, Ана.
— Нищо не е просто — погледна я с тъжна усмивка. — Само предлагам да му дадеш възможността да те ухажва. Какво лошо има? Ако решиш, че не става, можеш да му откажеш. А междувременно ще се насладиш на уменията му на експерт.
Джейн откри, че няма отговор. Не бе добра идея Хелион да нахлува в спокойния й и разумен живот, в това беше сигурна. Но — и това много я дразнеше — не можеше да определи защо се страхуваше. Вместо това си припомни каква уязвимост имаше в очите му.
— Не знам, Ана — промърмори несигурно.
— Само мисли, преди да направиш нещо, за което после ще съжаляваш.
— Мислиш да се жениш за момичето?
Хелион не можа да предотврати една подигравателна усмивка като видя обърканата физиономия на Бидълс. Когато реши да потърси помощта на приятеля си, знаеше, че ще го скандализира. В края на краищата, Хелион бе известен с алергията си към интимните връзки, най-вече към постоянните.
Предната нощ, като видя как бъдещата му годеница бяга от предложението му за брак като преследвана от дявола, разбра, че трябваше да потърси съвет.
Беше смешно. За Бога! Бе съблазнил безброй много жени през годините. Познаваше перфектно сложните стъпки на чувствения танц: първи съзаклятнически погледи, леко докосване на пръстите, уредени срещи, целувка, интимна милувка, и накрая, задоволяване на бушуващите страсти. И по-важното, обръщаше внимание на малките детайли: изпращаше букет от любимите й цветя, купуваше дребни подаръци, спомняше си рождения й ден или мястото на първата среща. И разбира се, обграждаше я с постоянно внимание, така че жената да е сигурна, че душата й му принадлежи. По този начин се бе превърнал в най-изкусния донжуан.
Но за първи път в живота си Хелион призна, че трябва да бъде много изобретателен, за да завладее тази жена… неговата Джейн.
Неговата упорита, независима, стоически практична Джейн не се интересуваше от лекомислените романси. Би приела цветята му, но предпочиташе да ги гледа в градината. Презираше подаръците. Колкото до постоянното му внимание… Предпочиташе да се затвори в библиотеката с управителя си, вместо да слуша комплиментите на претендента си. Знаеше, че тя го желае, но не позволяваше на страстите си да ръководят сърцето й.
— Да, смятам да се оженя за нея — отговори решително.
— Небеса! — С бързи движения Бидълс се приближи до шкафа с напитките, за да си налее щедра доза коняк. Едва след като изпразни чашата, погледна учудено към Хелион. — Защо?
— Защо какво?
— За Бога, човече! Защо най-желаният ерген на цял Лондон изведнъж решава да остави сладкия си живот, за да влезе в редиците на покорните скучни съпрузи?
Хелион мислеше, че едно такова обвинение би го подразнило, но с изненада разбра, че се забавлява.
— Защото се запознах с Джейн Мидълтън.
— Това ли ти е причината?
— Да.
— Да не е бременна?
Усмивката на Хелион изчезна веднага.
— Не, разбира се, че не е бременна — изръмжа, подразнен от въпроса. — И те предупреждавам, че следващият неприятен коментар за бъдещата ми съпруга ще ти бъде последния със здрави зъби.
Двамата втренчиха погледи един в друг. После изненадващо Бидълс избухна в смях.
— Да, виждам — продума накрая, докато се настаняваше на луксозното канапе с все още усмихнато изражение.
— Какво виждаш?
— Или е чудо, или трагедия. Времето ще покаже — облегна се назад. — А сега ми кажи защо дойде да ме видиш тази сутрин. Не е, за да получиш благословията ми, нали?
Хелион опита да се успокои. Разбираемо бе объркването на приятеля му. По дяволите, и той бе объркан. И се нуждаеше от помощ, въпреки че бе прекалено горд, за да я поиска.
— В действителност, за поздравления е още рано — призна през зъби. — Тя още не е приела.
— Ба! — Бидълс направи презрителен жест. — Техническа подробност. Не смяташ, че е толкова глупава, за да ти откаже, нали?
Хелион се усмихна без желание.
— Госпожица Мидълтън е много упорита и хич не я интересува, че съм доста желан кандидат. Дори мисля, че това е една от причините, които я карат да се колебае в искреността ми. Не може да повярва, че наистина искам да е моя съпруга.
— Упорита, а? Това може да се окаже проблем — съгласи се Бидълс. — Преди известно време открих, че упоритите жени са ужасно трудни за дресиране.
— Откри? Скъпи Бидълс, за какво говориш?
Изненадан, ексцентричният джентълмен примигна объркано.
— Нищо, само една жена, с която се запознах и която притежава същото качество. Но сега говорим за теб и твоите проблеми. Разкажи ми какви са ти плановете, за да накараш госпожицата да те приеме.