Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Мъката заплашваше да превземе сърцето й, но благодарение на дългогодишната практика, Джейн решително я отхвърли: такова излишно чувство бе непродуктивно за нейните планове. Освен това, предпочиташе да умре, отколкото да позволи на лицемерното общество да разбере, че може да я нарани. С тази смела мисъл девойката отвори вратата и пристъпи сред спокойната тишина на градината.
Вдишваше дълбоко, докато се разхождаше из тесните алеи. Наоколо имаше тъжни розови храсти и малки фонтанчета, които сякаш нямаха сили да изтласкват водата нагоре. Нищо общо с градините й в Съри, гордостта на майка й, пълни с уханни цветя, живописни пътечки и гръцки статуи, ограждащи огромната лятна къща. Имаше и една беседка, светилище на майка й, когато Джейн бе още дете. Не бе построена, за да впечатлява посетителите, или пък, за да прикрие факта, че баща й е търговец. Просто майка й обожаваше красотата и се грижеше да създава такава обстановка за семейството.
Младата жена въздъхна. Това беше, което наистина й липсваше — безграничната любов, с която я обгръщаха родителите й, и която се простираше и върху дома и градината.
Без определена цел, Джейн навлезе в изкуствена малка пещера, където можеше да намери спокойствие и тишина. Нощ като тази бе необичайна за Лондон. За първи път небето бе ясно, без тъмните облаци, предвещаващи дъжд. Даже и мъглата бе изчезнала. Джейн пое дълбоко дъх и се загледа в звездите.
— „Дните са нощи за мен, ако не те видя, а нощите са дни, когато идваш в сънищата ми“.
Дълбокият глас накара Джейн да подскочи от изненада. Погледна назад и видя Хелион да идва по пътеката. С вид на ангел, с черен костюм, с коса, блестяща на лунната светлина. Джейн се напрегна при вида му. Дори се опита да избяга, но той усети паниката й и със скоростта на сокол я взе в обятията си.
— Не, не бягайте, Джейн — нареди й с нисък напрегнат глас. — Трябва да говоря с вас.
Тъй като бе здраво приклещена между ръцете му, успя само да стисне зъби. Инстинктът й я подтикваше да се предаде, да вдиша дълбоко аромата му, да се притисне още по-силно към тялото му. Не го послуша, а се опита да се успокои, да игнорира сладката възбуда, която я обземаше.
— Не знаех, че сте тук — нервно промълви.
Тъмните му очи обходиха лицето й и се спряха на съблазнителните малки устни.
— Дойдох преди малко и ви видях да излизате в градината. Какво друго бих могъл да направя, освен да ви последвам?
Джейн се почувства засрамена. Точно той ли трябваше да я види как се измъква като страхливка?
— О, добре.
— Какво се е случило? Нещо ви тревожи, скъпа моя.
— Аз… — сърцето й прескочи един удар, когато ръцете му се спуснаха по гърба й. — Разбира се, че не.
Той се усмихна на объркването й. Ръцете му дръзко продължаваха да я галят, отприщвайки неподозирани усещания в тялото й.
— Джейн, наистина не можете да лъжете — промърмори.
Тя сподави една въздишка, когато дланите му обхванаха извивката на бедрата й и я привлече към коравото си тяло.
— Хелион…
Протестът й го накара само още повече да затегне прегръдката. Усети дъха му, топъл и сладък, да предизвиква устните й.
— Боже, колко ми липсваше през последната седмица! — призна той, освобождавайки се от формалностите.
Замаяна, Джейн забелязваше само допира на мускулестите му крака през фината коприна на роклята и близостта на устата му.
— На… истина ли?
— Беше непоносимо — Хелион я притисна към напълно възбуденото си тяло. — Не си давах сметка колко ми е приятна компанията ти, докато не се отърва от мен. Много жестоко от твоя страна, скъпа моя.
Джейн преглътна със затруднение. Не й достигаше въздух.
— Това е смешно. Не мисля, че си се сещал за мен дори и за момент.
— Трябва да призная, скъпа моя, че макар и да обичаш да контролираш положението, не можеш да знаеш какви са чувствата ми.
Джейн се опита да се задържи за ръцете му. Сладките му думи я омайваха толкова, колкото и милувките му. В действителност, дори още повече, ако бе възможно. Искаше й се да вярва, че му е липсвала, че е открил, че тя е нещо повече от обикновена грозновата девойка. Че е страдал също като нея през последната седмица. Искаше да повярва, че интересът му е истински. За нещастие, баща й я бе обучил добре: никога не приемай подаръци без първо да попиташ за цената. И винаги имаше такава.
— Какво искаш от мен? — промълви.
Хелион шепнеше, докато полагаше влажни целувки на шията й, а после и върху треперещите устни:
— Искам да те докосвам… да те целувам… Искам да те чуя… да казваш, че и аз ти липсвах.