Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Не го прави.
Тя не разбираше причината за гнева му.
— Какво?
Хелион хвана здраво брадичката й и каза сурово:
— Готов съм да понеса всякаква обида. Доста от тях ще бъдат заслужени. Но няма да ти позволя сама да се обиждаш.
— Но…
— Не — прекъсна я безмилостно. — Не знам защо си мислиш, че единственият ти чар са парите. Но позволи ми да ти кажа, че докато повечето мъже търсят външна красота и мимолетна страст, малка част от нас предпочитаме интелигентните жени с твърд характер. И сме достатъчно мъдри, за да различим истински значимото от изкуственото.
Джейн не можеше да се отърси от зашеметението си.
— Наистина искаш да ме ухажваш?
— Това е традиционния начин да се сдобия със съпруга, мисля.
— Съ… пруга?
— Искам да се оженя. Толкова ли е чудно?
— Небеса! Разбира се!
— Защо?
Джейн си пое дълбоко въздух.
— Добре. За начало — ти не искаш да се жениш. Чух думите от собствените ти уста. Каза, че нямаш намерение да се оковеш за някоя жена.
Хелион преглътна с усилие. Проклятие! Вече достатъчно му тежеше репутацията на донжуан, за да търпи и обвиненията й за отвращението си към брака. Битката да я убеди в искреността си ставаше все по-жестока.
— Беше вярно, докато не се запознах с една коварна, но изключително желана жена — прошепна с изкусителен глас. Много внимателно пусна брадичката й и я погали по лицето. — Сега идеята не ми се струва непоносима. Дори вече е толкова привлекателна, че не мога да й устоя.
Започна да си мисли, че се появява желание в очите й, когато тя внезапно се отдръпна.
— Не! — възкликна решително.
— Какво?
— Не ти вярвам.
На устните му бавно изгря дяволита усмивка. Съществуваха само двамата под лунните лъчи и аромата на рози. Направи крачка към нея, целия настръхнал от желание.
— Добре, готов съм да те убедя в искреността си. Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие.
Предчувствайки намерението му, Джейн отстъпи още една крачка назад и почти падна върху близкия розов храст.
— Хелион, спри веднага.
Той се усмихна доволно. Достатъчно, трябваше да приключи с недоверието и паниката й. Погледна я твърдо в очите. Нямаше да й позволи да излезе от градината, без да повярва, че целта му е не друга, а да спечели сърцето й.
— Ще бъдеш моя съпруга, не се съмнявай — заяви убедително. — Можеш да протестираш колкото искаш или да лъжеш самата себе си, че не съм единственият в цял Лондон, който може да бъде твой съпруг. И те предупреждавам: не се оставям лесно да ме разубедят. И няма да се съглася само на обикновено приятелство — прекалено силно те желая за това. С времето ще приемеш, че мога да те направя много по-щастлива от всеки друг.
Джейн пребледня при твърдата му декларация.
— Аз… трябва да се връщам в салона — измърмори накрая.
Хелион отвори уста. Искаше да настоява тя да приеме неизбежното си бъдеще като негова съпруга. Може и да е инат, но не би могла да се противопостави на неговата решителност. Но видя колко е развълнувана и задържа думите си. По-добре да й даде време да свикне с мисълта, че ще е негова. Макар, че тялото му протестираше при тази идея, а пулсиращата му мъжественост не разбираше защо трябва да чака.
— Ще те придружа.
— Не, — отговори тя и продължи да върви по пътеката — не е необходимо.
— Много добре знам, че не е необходимо. Просто искам да го направя.
Джейн му отправи умоляващ поглед. Той промърмори някакво проклятие и сдържа желанието си. Скоро щеше да бъде негова. Със сърце, душа и тяло. Тогава ще се отдадат на страстта до пълно засищане.
— Много добре. Но не си мисли, че можеш да избягаш за дълго, любов моя. Съдбата ти бе подписана в мига, в който се приближи до мен с благословената си оферта. Моя си.
Тя ококори очи, но с присъщата си смелост възвърна самообладанието си и с леко несигурни стъпки се отдалечи по пътеката. Хелион усмихнато й позволи да избяга. Както я бе предупредил, не можеше да се скрие от него. Вече не. Бе я избрал за своя съпруга. Бъдещето им бе решено, дори и Джейн още да не го приемаше.
Ана издаде тих стон, докато опитният Бидълс оставяше влажни целувки по шията й. Напълно объркана, опита да се убеди, че не това е причината да го последва.
От момента, в който той изчезна по посока на библиотеката, тя знаеше, че е намислил нещо лошо. Всъщност той винаги бе забъркан в нещо подло. Но в този случай поведението му бе по-недостойно от обичайното. Подозренията й се потвърдиха, когато го видя да влиза в библиотеката. Какво искаше лорд Бидуел от един обикновен търговец? Само да си поговорят? Или търсеше информация за господин Мидълтън? Ана знаеше, че трябва да се приближи, за да чува разговора, въпреки опасността да бъде разкрита.