Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Ядосано отвори ветрилото от слонова кост.
— Всички да вървят по дяволите — процеди през зъби.
— А, Джейн, колко хубаво! Май имаш същия късмет като мен: придружиха те вежливо до този тъмен ъгъл — каза Ана, опитвайки се да повдигне дълбоко изрязаното си деколте. Тя се срамуваше от щедрия си бюст, без значение колко пъти Джейн бе изказвала женската си завист. — Лейди Валанс те увери, че това е идеалното място да наблюдаваш тържеството, понеже е далеч от задушаващото множество, нали?
Джейн смръщи вежди с огорчение, не искаше да си спомня колко умело я заточиха тук.
— Предупреждавам те, че съм в лошо настроение, Ана.
Една иронична усмивка цъфна на лицето на приятелката й.
— Така си и мислех, съдейки по червения цвят на бузите ти.
— Червен ли?
— Розов? Тъмночервен? — Наклони главата си на една страна. — Ядосано розов?
— Ядосано розов? — Джейн облещи очи. — Това изобщо не е цвят.
— Разбира се, че е. Нашият уважаван принц го потвърди.
— Колко смешно! — Джейн продължи да наблюдава усмихнатите двойки наоколо. — Не се изненадвам, че Лондон ми се вижда толкова скучен — пълен е с шутове с празни глави.
Замълчаха. После Ана се приближи, за да не я чуят околните.
— Ще ми кажеш ли някога какво се случи между теб и Хелион?
Ветрилото от слонова кост се счупи на две. С въздишка на досада Джейн хвърли остатъците в саксията на една ужасна палма. Проклятие! Какво й ставаше? Не, че Хелион й липсваше. Нито, че копнееше за гласа му или за хитрото пламъче в тъмните му очи. Бе твърде практична за подобни глупости. Само бе разочарована от лекомислието на мъжете. Тъгата в сърцето й нямаше нищо общо с Хелион. Изобщо нищо.
— Нищо не се е случило — отговори твърдо. — Просто сметнах, че е настъпил подходящия момент и сложих край на фарса ни.
Ана погледна невярващо приятелката си.
— Казваш, че отношенията ти с Хелион са били чисто професионални.
— Така беше.
— Тогава…
Въздишка на крайно раздразнение излезе от устните на Джейн. Понякога й се искаше да раздруса приятелката си.
— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?
— Познавам те, Джейн. Ти никога, ама никога не проваляш сделка.
Не успя да се удържи и се разсмя. Наистина! Ако ръководеше бизнес делата си по същия начин, сега щеше да проси по улиците.
— Предполагам, че сбърках в много отношения. Не знаех, че мъжете са такива негодници. Не мога да си обясня защо една разумна жена ще иска да се свърже с толкова бедни духом и непредвидими същества.
— Несъмнено, защото сме глупачки.
— Така е.
Изведнъж Ана отвори широко очи и възкликна:
— О, не!
— Какво има?
— Ето ти едно дуо глупачки.
Джейн усети сърцето й да се свива при вида на госпожица Феърфакс и неразделната й приятелка госпожица Тюли, които се приближаваха решително към тъмния ъгъл. Дори и от разстояние можеше да забележи злобата им.
— Явно искат да се подиграват на завръщането ми към „увехналите цветя“ в тъмния ъгъл. Умираха си от завист, когато Хелион ме ухажваше.
Събеседничката й измърмори някакво проклятие, по-подобаващо на прост моряк, отколкото на фина дама, и добави:
— Някой ден ще им дам да се разберат на тези двете.
Джейн се усмихна, представяйки си госпожиците с разкървавени носове и насинени очи. Даже сви ръце в юмруци. Да, някой ден…
— Де да беше възможно! — въздъхна.
Приятелката й направи крачка към нея и положи ръка на рамото й.
— Дори и да не мога да им разбия носовете, поне мога да им отвлека вниманието, докато избягаш.
— Не е необходимо, не ме е страх от тях.
— Знам — отговори весело. — Но предвид лошото ти настроение, не мисля, че една среща с тези двете е разумна идея. Ще ми бъде много неприятно да те видя осъдена за убийство, макар и да го заслужават.
Джейн отвори уста да спори, но разбра, че Ана има право. В душата й бушуваха разочарование, гняв и някакво странно чувство на загуба. Идеалната комбинация за започване на скандал. Май не бе най-добрият начин за привличане на потенциални кандидати.
— Най-добре да те послушам — съгласи се тъжно тя, докато хвърляше последен заплашителен поглед към дуото. — Ще бъда в градината.
— Ще се видим там, след като изчистя ъгъла от нежелани особи.
Джейн кимна с глава в знак на съгласие и се отправи към най-близката врата. Поне не се притесняваше, че ще я забавят приказливи „приятелки“ или нетърпеливи за танц господа. Сега можеше да се придвижва в навалицата, без да я забелязват. Можеше да се съблече гола и да свири на виолончело, без някой да си даде сметка. Сега, когато Хелион бе загубил интерес към нея.