Фалшивият годеник

Хелион не направи нищо, за да скрие изгарящото желание, което изпитваше от доста време насам. Нямаше да успее, дори и да искаше. По дяволите, не бе светец! Нощ след нощ се бе измъчвал от спомена за сладките устни на Джейн, за топлото и меко като коприна тяло. Помнеше до най-малката подробност как извивките й точно прилягаха на тялото му. И, разбира се, онези чувствени звуци, които издаваше, когато целуваше шията й.

Но най-вече се разтапяше от удоволствие при спомена за срамежливите й ласки в отговор на неговите. Бе свикнал с жени — експерти в изкуството на съблазняването, опитни куртизанки с ексцентрични вкусове, изобретателни вдовици — майсторки в прогонването на скуката. Кой можеше да предположи, че непохватните и несигурни милувки на една девственица ще го държат буден по нощите, изгарящ от желание?

Вдъхна дълбоко от сладкия аромат на пролет и притисна настоятелно бедрата й към възбуденото си тяло. Благодари на Бога, че вече бе решил да се ожени за нея. В противен случай трябваше да го затворят в лудница.

— Джейн… мое прелестно дяволче — промърмори с дрезгав глас. — Да намерим някое по-закътано място.

Девойката потрепери, докато той извиваше тялото си срещу нейното.

— Какво?

Чувствената атака продължи с нежни целувки по шията й.

— Не можем да останем в градината. На мен не ми пука кой ще ни види, но мисля, че ти няма да останеш равнодушна — езикът му оставяше влажна диря върху пламналата й кожа. — Освен това си представям по-приятни места за задоволяване на нашите желания.

Внезапно я усети да се стяга в ръцете му. Всъщност, не очакваше, че ще се остави да я завлече в леглото си. Тя наистина вярваше, че привързаността и страстта вървят заедно, не би се задоволила с по-малко. И въпреки че мозъкът приемаше отказа, тялото му се бунтуваше при мисълта, че го очаква поредната нощ на горещи и незадоволени сънища.