Фалшивият годеник

— Да.

— Хелион?

— Да, Хелион.

— Да се ожени за теб?

— Да се ожени за мен.

— Мили Боже!

— Мисля, че вече стана ясно — предложението му към една стара и неатрактивна жена е невероятно.

Изведнъж Ана забеляза, че приятелката й се чувства обидена.

— О, не ме изненадва, че е предложил на теб. Искам да кажа, че всеки разумен мъж би избрал сто пъти теб пред някоя от кресливите сополанки, пълнещи балните зали. Че иска да се ожени — това ме изненадва — побърза да обясни. — Бих заложила рубинената диадема на леля ми, че той е заклет ерген.

Джейн се облегна на стената, припомняйки си срещата с Хелион в градината. Спомен, който я бе преследвал цяла нощ.

— Наистина е донжуан — скръсти ръце, — най-лошия в Англия.

— И те иска за съпруга.

Съпруга. Преди да успее да го предотврати, едно огромно чувство на задоволство се разля по тялото й. Точно тези тръпки, настръхване и гъдел я караха да се пази от Хелион. Никоя нормална жена не можеше да мисли с възбудени нерви и бясно препускащо сърце.

— Така казва той — промърмори.

— Казва? Какво искаш да кажеш? Мислиш, че предложението му е шега?

— Не знам какво да мисля, Ана.

— Добре, какво точно ти каза?

Джейн направи кратка пауза и после започна разказа си за вълнуващата среща в градината. Е, пропусна частта с целувките, но някои неща бяха прекалено лични за споделяне, дори и с най-добрата приятелка. Когато свърши, Ана избухна в смях.

— Е, добре, изглежда не се шегува. Напротив, бих казала, че е твърдо решен да се ожени за теб.

Думите на приятелката й не донесоха успокоение на Джейн. По-лесно щеше да приеме предложението на Хелион за лоша шега, отколкото да размисли сериозно върху него.

— Но защо?

— Защото те обича и ще те направи щастлива, може би?

Джейн въздъхна отчаяно.

— Точно там е проблемът.

— Какво искаш да кажеш?

— Как една жена може да знае какво крие мъжкото сърце? Как да разбере дали интересът му е истински, или иска да я измами?

— Питаш грешната жена, Джейн. Единственото, което знам за мъжете, е, че са пратени на земята да ни объркват и измъчват.

— Да, вярно — тъжно се съгласи.

Замълчаха за малко, после Ана се приближи и сложи ръка на рамото й.

— Джейн, от какво се страхуваш?

— Не разбирам мотивите на Хелион. Може да има всяка жена. Защо иска да се ожени точно за мен?

— А има ли значение? — Ана стисна рамото й. — Дойде в Лондон да си търсиш съпруг и успя да впечатлиш най-трудния за хващане кандидат. Защо търсиш проблеми, като се опитваш да разбереш мотивите?

— То е очевидно.

— Не те ли привлича?

Джейн се изсмя малко пресилено.

— Една жена трябва да е умряла, за да не я привлича Хелион. Точно заради това.

— Какво искаш да кажеш?

— Само глупачка би пожелала един донжуан за съпруг — отговори, като се опитваше да овладее гласа си. — Дойдох в Лондон, за да намеря мъж, с когото да споделя живота си в Съри. Някой, който ще се занимава с имението, ще изпитва същия интерес към бизнеса. Но най-много искам да е някой, който ще ме обича достатъчно, за да създаде семейство с мен.

Ана се усмихна загадъчно.

— И защо си толкова сигурна, че Хелион не може да ти даде всичко това?

— Хелион? — За момент Джейн си помисли, че приятелката й е пияна. Или е прекарала прекалено много време в компанията на лорд Бидуел. Без съмнение, нещо бе отнело интелигентността й. — Той е градско чедо. Ще бъде нещастен в провинцията, където развлеченията ще му бъдат сведени до няколко досадни съседски събирания. Колко време, мислиш, че ще изкара, преди да умре от скука? Преди да се върне в града и да си намери по-интересни занимания?

— Джейн — Ана отново й стисна рамото, — осъждаш го, без да му дадеш възможност да ти обясни, защо иска да се ожени за теб. Може би се е уморил да живее като донжуан. Може душата му да копнее за семейство. Не трябва ли поне да му дадеш възможност да опита?

Джейн си спомни колко се развълнува, когато Хелион й разказа за родителите си. Било е ужасна загуба. И болката да бъде принуден да живее с чичо си го караше да се срамува. В онзи момент тя усети колко е самотен. Самота, която отекна в собственото й сърце. Възможно ли бе да търси някого, с когото да сподели живота си? Щеше ли да се откаже от екзотичните любовници и игралните домове и да се превърне в съпруг и баща? Изглеждаше невероятно, все едно да очакваш пантера да стане домашно коте.

По гърба й полазиха тръпки. Дойде в Лондон в търсене на съпруг — сигурен, спокоен и надежден. Глупаво ли бе да се върне у дома с един донжуан — елегантен, неспокоен и божествено красив? Да, би било много глупаво. Но и изкушаващо.