Момчетата от улица „Пал“
- Автор: Молнар Ференц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Каменова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчетата от улица „Пал“». Краткое содержание книги:
Сражението, водено с „пясъчни бомби“, приключва, когато най-слабото момче, Ерньо Немечек, когото другите момчета допреди са мислели погрешно за „предател“, умира. Немечек, вече тежко болен, умира от последиците от пневмония след като се присъединява към битката въпреки сериозното си заболяване.
Скоро след смъртта му момчетата са прокудени от своята любима площадка-отечество от строители, които започват да строят жилищен блок на този терен. Книгата завършва с духа на униние и разочарование, в който един от героите горчиво отбелязва: „Нашето отечество ни предаде“.
На книгата може да се гледа като на язвителна сатира на европейския национализъм и като на предчувствие за Първата световна война, която избухва няколко години след нейното издаване. Това послание е проникващо, въпреки че повествованието не засяга политиката и се възприема леко от децата.
И те излязоха по войнишки.
VIII
Денят на войната беше прекрасен пролетен ден. Сутринта валя дъжд и момчетата през междучасията поглеждаха тъжно през прозорците. Бояха се дъждът да не провали цялата битка. Но към обяд дъждът спря и небето се проясни. В един часа вече грееше чудесното пролетно слънце, паважът изсъхна и когато момчетата си тръгнаха от училище, беше пак топло и ветрецът довяваше свежия полъх от хълмовете на Буда. По-подходящо време за битка едва ли биха могли да си пожелаят. По крепостите пясъкът се беше намокрил, но щеше да изпръхне до следобед. Така бомбите щяха да бъдат по-добри.
В един часа падна голямо тичане. Всички хукнаха към къщи и в два без петнадесет на площадката, където се събра цялата армия, цареше голямо оживление. Някои още носеха хляб в джобовете си, останал от обяд, и го дъвчеха. Но сега момчетата вече не бяха така възбудени, както вчера. Вчера още не знаеха какво ще стане. Посещението на пратениците разпръсна възбудата и вместо нея настъпи сериозно очакване. Вече знаеха кога ще дойде неприятелят и как ще се води сражението. Всички горяха от желание за бой и чакаха с нетърпение да се хвърлят в него. Обаче половин час преди битката Бока промени бойния план. Когато момчетата се събраха, видяха изненадани, че пред четвърта и пета крепост зее голям и дълбок окоп. По-страхливите веднага си помислиха, че го е изкопал неприятелят, и затова наобиколиха Бока:
— Видя ли този окоп?
— Видях го.
— Кой го е изкопал?
— Изкопал го е Яно тази сутрин по мое нареждане.
— Защо ни е?
— Изменям част от бойния план.
Той погледна бележника и повика при себе си командирите на частите „А“ и „Б“.
— Виждате ли онзи окоп?
— Виждаме го.
— Знаете ли какво е окоп?
Оказа се, че нямат истинска представа какво е окоп.
— Окопът — заобяснява Бока — служи на армията да се прикрива в него, за да не я вижда неприятелят, и в подходящ момент да започне битката. Бойният план се изменя, защото вие няма да стоите до вратичката откъм улица „Пал“. Разбрах, че така не е добре. И двете части ще се скрият в окопа. Когато част от неприятеля влезе през вратата от улица „Пал“, крепостите веднага ще започнат да бомбардират. Неприятелят ще тръгне към крепостите, понеже няма да забележи окопа пред купчините дърва. Когато стигне на пет крачки от окопа, вие ще подадете главите си и ненадейно ще започнете да го бомбардирате с пясък. В същото време крепостите ще поддържат непрекъснат обстрел. Тогава вие ще изскочите от окопа и ще се нахвърлите срещу врага. Няма веднага да го подгоните към вратата, а ще почакате, докато ние ликвидираме частите откъм улица „Мария“, и ще ги подгоните към вратата едва когато наредя да свирят атака. През това време ние ще натикаме в колибата тези, които са влезли откъм улица „Мария“, а войниците от първа и втора крепост ще се прехвърлят на останалите крепости и нашата армия от улица „Мария“ ще ви се притече на помощ. Следователно вие само ще ги задържате. Разбрахте ли?
— Разбира се.
— В този момент ще наредя да свирят атака. Ние ще бъдем тогава два пъти повече от тях, защото половината от тяхната армия ще бъде вече в колибата. Според правилата, които приехме, няма значение, ако сме повече при групово нападение. Само при единичните нападения е забранено двама да се нахвърлят срещу един.
Когато Бока разказваше това, Яно отиде при окопа, дооправи го с няколко копки и изсипа още една количка пясък в него.
През това време войниците от крепостите усърдно работеха, правеха-струваха по нещо върху купчините дърва. Крепостите бяха построени така, че зад цепениците се виждаха само главите на момчетата. Те се навеждаха понякога и отново се подаваха. Правеха пясъчни бомби. Върху кулата на всяка крепост вятърът развяваше малко червено-зелено знаме, липсваше само знамето от трета крепост. Това бе знамето, което на времето отмъкна Фери Ач. Не бяха го заместили с друго, защото искаха да си го възвърнат по време на боя.
Да, но сигурно си спомняте, че знамето, преминало през толкова премеждия, напоследък беше при Гереб. Първо го беше взел Фери Ач и червеноризците го бяха скрили в развалините на Ботаническата градина. Оттам го беше откраднал Немечек, чиито малки стъпки бяха открили в пясъка. През паметната вечер, когато малкото русичко момче неочаквано беше слязло от дървото сред червеноризците, двамата Пасторовци го измъкнаха от ръката му и то отново се намери при томахавките в тайния оръжеен склад на червеноризците. Последен оттам го взе Гереб, за да се издокара пред момчетата от улица „Пал“. Бока обаче заяви, че не им трябва откраднато знаме, че искат да си го върнат с чест и доблест.