Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Мъжът поклати замислено глава. Възрастта имаше и своите привилегии.
— Да идем в лагера. Там ще ми разкажеш всичко на четири очи.
Двамата излязоха през портата извън господарския дом. Вървяха твърде бързо, за да могат да говорят, и скоро оставиха зад себе си моста за товарни животни и къщичката на стражата. Димът от огньовете, на които мъжете готвеха вечерята си, тежеше в още топлия въздух.
Под клоните на стар бук беше опъната дълга трапеза. Хю отпи голяма глътка ейл от канчето си и подкани Джак да заговори.
— Ами, говорих с факлоносците, които са били на служба в двора вечерта, когато е станала злополуката. Един от тях изпусна забележката, че е видял някого на прозореца, преди лордът да падне, а веднага след това се появила сянка.
— Каза ли чия е била?
— Не, когато започнах да настоявам, онемя, а накрая промърмори, че нищо чудно да се е излъгал.
Хю прехапа устни и замислено смръщи чело.
— Къде е стоял?
— В югозападния ъгъл на двора, сър.
Точно в този ъгъл бе застанал самият Хю и беше гледал към отворения прозорец на Гуинивър. Осветеният прозорец се виждаше чудесно от това място.
— Иди и доведи факлоносеца, Джак. Искам сам да говоря с него. Може би ще уточни показанията си, като го изправя на разпит.
— Ще взема със себе си няколко души, за да изглежда като официална призовка — отговори Джак.
Хю седна на един пън и протегна крака. Картината постепенно се изясняваше. Гуинивър многократно беше повторила, че се е намирала в гардеробната си, когато съпругът й е влязъл в спалнята. Ако можеше да се докаже, че тя е лъгала и в действителност е стояла до лорд Малори край прозореца, това беше достатъчно основание, за да я отведе в Лондон и да я обвини в убийство.
След двадесетина минути Джак и хората му се върнаха с един уплашен млад мъж, облечен в груби домашно тъкани дрехи.
— Казва се Артър — представи го Джак. — Къде да го отведем?
— В моята палатка.
— Нищо лошо не съм направил — изхленчи момъкът.
— Никой не те обвинява — махна успокоително Хю. — Искам само да ти задам няколко въпроса. Отговаряй откровено и ще те освободя веднага. Ако обаче ме излъжеш, тежко ти — аз веднага ще забележа, затова изобщо не се опитвай — допълни заплашително лордът. — Да излъжеш кралския пратеник е равносилно на държавна измяна и ако имаш късмет, само ще те обесят.
Младежът, който трепереше с цялото си тяло и по лицето му течаха вадички пот, погледна високопоставения мъж като хванато в капан животно. За предателите, които не бяха от аристокрацията, наказанието предвиждаше ужасяващи мъчения.
Хю посочи палатката си. Двама мъже хванаха момъка под мишниците и го поведоха нататък. Хю не обичаше да постига целта си със сплашване, но не се поколеба да прибегне до това средство, щом беше необходимо. Той последва хората си и арестанта им.
— Хайде сега да ми разкажеш какво точно си видял вечерта, когато лорд Малори е паднал от прозореца. Стоял си в югозападния ъгъл на двора, нали?
— Да, сър! — Младежът кимна като марионетка в ръцете на водача си.
— И си гледал нагоре към покоите на лейди Гуинивър?
Отново усърдно кимане.
— И какво видя? — попита заплашително Хю, скръстил ръце под гърдите си.
— Ами… видях нещо зад прозореца — прошепна съкрушено жертвата му.
— Нещо или някого?
— Видях сянка…
— Каква?
Настъпи мълчание и Хю изпита съжаление към момчето.
— Хайде, кажи мм — опита той с добро. — Някой е поискал от теб да не казваш какво си видял, нали?
Артър първо поклати глава, после кимна, след това отново я поклати.
— Нищо не разбрах — отбеляза сухо Хю. — Да или не?
— Мисля, че видях господарката си на прозореца — проговори съвсем тихо Артър. — Сянката беше нейната. Нищо не си помислих, защото тя обича да стои вечер на прозореца и да гледа навън. А след като господарят падна, видях как завесата се раздвижи и пак някаква сянка. Мисля, че видях нещо такова, но не съм сигурен. — В погледа му светеше панически ужас. — Грийни ме посъветва да забравя… да казвам, че не съм видял нищо.
Грийни беше още един от хората, които следваха Гуинивър от детските й години и бяха готови да я защитават с живота си. Поведението им е достойно за възхищение, помисли си неволно Хю и отново се запита защо трябваше да изтъкат тази мрежа от лъжи, след като станалото уж беше нещастна случайност?
— Е, добре, Артър, отговори на въпросите ми. Можеш да си вървиш.