Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Има нещо, което не разбирам. Ако, както казвате, този ритуал се е прилагал само върху царете, защо до него е бил допуснат синът на някакъв си дърводелец от Назарет?
Забележката на Наполеон накара мършавия бедуин да млъкне, но не притесни имама, който, наглед чужд на разговора, протегна ръка и със светкавично движение улови една муха в шепите си. Уби я, без да се колебае, при което се чу неприятен звук от смачкването й, и отново поде разговора.
— Не бързайте със заключенията, Бунабарт — каза Балазан. — Йешуа е бил обучен в тайните на тази магия в земята на фараоните, защото е бил разпознат като син на Хор. Във вените на Йешуа е течала царска кръв, божествена.
— Но Исус е бил евреин — възрази Наполеон.
— Йешуа е бил син на Мириам. А Мириам е принадлежала към племето на Юда, който, от своя страна, бил син на Лия — жената, прогонена от Аврам, която забременяла от самия Бог и родила поне четирима синове. Не сте ли чели собствената си Библия?
— И какво общо има челядта на Лия с Египет?
— Повече, отколкото предполагате. Мойсей е потомък на един от синовете й — Левий. Именно той впоследствие става принц на Египет, върховен жрец и посветен във всички тайни на магията на Изида. Сега разбирате ли защо наследниците на древната сила на богинята Изида предали на Йешуа познанието си веднага щом разпознали в негово лице потомъка на божествения род? Можете ли да си представите възторга на древните мъдреци, като разбрали, че Йешуа, както Яков и Левий преди това, бил роден от божествено и човешко семе? Как нямало да го посветят в церемониите Сед?
— Продължете, умолявам ви.
— Преди Йешуа да пристигне в Египет, на обреда Сед се били подлагали бележити фараони. Не всички успявали да доживеят тридесетата година от царуването си, така че някои от тях, предчувстващи скорошната си смърт, организирали преждевременно своите обреди на безсмъртието, съзнавайки могъщото им магическо влияние.
— …Но умирали.
— Ах, Бунабарт! Такава е великата истина. Да, церемониите Сед можели да удължават живота, но не били в състояние да го запазят завинаги. Рамзес Велики преживял девет такива церемонии, Аменхотеп — три, но накрая и двамата умрели за земния живот.
— Тогава за какво говорим? — Наполеон започваше да мисли, че си губи времето с мъжете от пустинята.
— Крайната цел на церемониите Сед била възраждането на душата на мъртвия. Подготвяли я за възкресението. Но както сигурно вече знаете, за да възкръснеш, първо трябва да умреш…
Имамът погали с показалеца си мъртвата муха, която все още не беше хвърлил на пода, и след няколко конвулсии насекомото полетя отново. Без да му обръща внимание, Балазан продължи:
— Ето защо телата на царете били подготвяни толкова старателно посредством ритуала на балсамирането. Тези, които познавали магията, приложена върху Озирис, вярвали, че като мумифицират мъртвите си, рано или късно телесната им обвивка ще може да бъде възкресена с помощта на могъщите заклинания, подготвени по време на Сед.
Погледът на имама проникна дълбоко в кафявите очи на корсиканеца, след което той продължи:
— Но тази магия, султан Бунабарт, официално била загубена хиляди години преди раждането на Йешуа. Ритуалите Хебсед, които в древни времена служели за възкресяване на мъртвите, в един по-късен момент били забравени и скоро никой в Египет не си спомнял как да ги използва, за да върне владетеля от царството на Озирис.
— А Йешуа?
— Как? — подскочи Тагар, третият бедуин. — Все още ли не разбирате? Когато станал на трийсет години, Йешуа бил посветен в Хебсед. Умрял след тригодишно проповядване и три дни по-късно възкръснал… Някой, който не бил забравил тайната на живота, приложил върху него древната магия на фараоните!
— Може би Бунабарт ще разбере по-добре, ако чуе преданието за Хордедеф, един от синовете на Хеопс, за когото бе построена Голямата пирамида в Гиза — каза Титипай.
С жилестите си ръце имамът нарисува очертанията на пирамида върху фината пръст, с която бе посипан подът на къщурката. Старецът взе тънка заострена пръчица, с която посочи върха на паметника. След това отправи почти прозрачния си поглед към Наполеон Бонапарт.