Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— За нас?
Джад Девит никога се беше отличавал с тактичност. Нетърпелив да си свърши работата, той обикновено отхвърляше всяка идея от страна на Колийн все едно че беше детски каприз. И сега беше уверен, че му е сърдита заради това вечно пренебрегване.
— Колийн — положи той ръка върху нейната, — прекалено дълго отлагахме нещата. Защо не се оженим още сега?
— Джад — отговори му тя със спокоен глас и го погледна право в очите, — аз няма да се омъжа за теб. Нито сега, нито когато и да е.
Джад Девит беше като ударен от гръм. Той понечи да проговори, после спря. Лицето му, колкото беше бледо, изведнъж се бе превърнало в пурпурно.
— Що за шега е това?
— Ти си красив мъж, Джад, и силен и при това. Правиш големи неща, и ти се възхищавам за това. Но аз едва тези дни разбрах как ги правиш.
Гневът започна да набъбва в гърдите му. Съдията Райли продължаваше да се храни, все едно че нищо не бе чул. Девит върна погледа си върху дъщерята на съдията, опитвайки се да овладее гнева си и да контролира гласа си.
— Знаеш ли, Джад, понякога истински големите неща се вършат от много дребни хора.
— И какво искаш да намекнеш с това?
— След време ще го разбереш и сам — отвърна студено тя. — Днес научих, че ти си заповядал да пребият онези две момчета.
— И какво от това? — той вече не полагаше усилия да крие гнева си. Тъмните му очи се присвиха и лицето му запази пурпура си.
— Ако Бърт Гари умре, ти се превръщаш в неговия убиец.
— Не ставай глупава! — Гневът му се разрази с нова сила. Представата, че това момиче може да го държи отговорен за каквото и да е, го докара до истински бяс. — Бел нападна Уилямс! Те започнаха войната, не ние.
— Не и според Уот.
Девит отблъсна стола си от масата.
— Райли — изрече той с равен глас, — най-добре ще бъде, ако вразумиш дъщеря си. — Той се изправи, после изгледа Колийн. — Ще се оженим тази седмица или изобщо няма да се женим.
— Изобщо няма да се женим — каза тя и го загледа, разтревожена от жестоките пламъчета бликнали в очите му. Никога не го беше виждала такъв до този момент. — А ако мислиш да създаваш още неприятности на Клей Бел, ще те намразя до гроб.
— Значи такава била работата, а? Ти си се влюбила в това краварче! — Той рязко се извърна, събори стола си и почти избяга от стаята.
Единствено Сам Тинкър седеше достатъчно близо, за да различи думите им. Въпреки гнева си, тя не можа да сдържи усмивката си, защото Сам не правеше никакво усилие да скрие задоволството си. Той направо сияеше от щастие, и когато се усмихнеше, лицето му придобиваше толкова весел вид, че тя не можеше да не отвърне на усмивката му.
Тя застина загледана в чинията си. Гладът й бе отминал. Джад си бе отишъл, а единственото чувство, което изпитваше, беше облекчение.
— Татко, права ли бях? — вдигна внезапно глава тя.
— Така мисля. И двамата си спестихме една голяма грешка.
Джад Девит бе излязъл в нощта. Извади пура от джоба си и отхапа края й. Беше направо бесен, още не можеше да се успокои.
Той запали пурата си и се загледа надолу по улицата. Да разхлаби хватката си върху Клей Бел? Проклет да бъдеше, ако го направи! После пред очите му изплува странното изражение на Мортън Швабе, с което бе приел предложението. Бел нямаше вече къде да шава.
От другата страна на улицата се мярна някакъв мъж и Девит го изгледа остро. Беше Стаг Харви. След миг мъжът се запъти надолу по улицата и очите на Девит го проследиха.
Изведнъж някакъв конник изникна улицата препускайки с всичко сила. Ездачът дръпна рязко поводите при вида на Девит.
— Шефе! Изгоряхме! запалиха ни целия лагер!
— Какво?
Мъжът заекваше от възбуда, но след малко се поуспокои.
— Стана веднага след като се смрачи. Някакъв момък от пустинята взе да вика с цяло гърло за помощ. Викаше момчетата по име!
Гневът на Джад Девит утихна в миг, за да отстъпи място на нещо убийствено и ледено в гърдите му, усещане, което до този момент не го беше обземало.
— И ние се втурнахме, като си помислихме, че някой от момчетата може да е загазил. Не открихме нищо, но след малко целият лагер лумна в пламъци. Втурнахме се обратно да гасим огъня и цял час се мъчихме да спасим каквото можем. Загубихме два фургона, изгоряха до главините на колелата, всичките провизии, а двигателят с магарешка тяга почти се разпадна.
— Видяхте ли някого? Кой от краварите го направи?
— Там е работата, че не видяхме никого, шефе! Бяхме заети да гасим огъня, и който го е направил, ако въобще е имало някой, отдавна е изчезнал.