Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— Добре — каза той. — Да тръгваме.
Съзнанието на Бил Кофин беше заето колкото с блондинката, толкова и с пренасянето на войната във вражеския лагер. Ако тя беше танцьорка, значи не можеше да се установила другаде, освен в Хоумстейк. Двамата оседлаха конете си и предпазливо поеха пътя към града, за да разбудят нит Ханк Рууни, нито мъжете от лагера на девит. И двамата не бяха сигурни какво опасност би могла да ги очаква. Тинкърсвил гъмжеше от дървосекачи, и онези, които бяха извървели пеша и по чорапи разстоянието от лагера до града, жадуваха за отмъщение.
Без да знае, че Кофин и Джоунс вече са потеглили за града, Клей Бел напусна конюшнята и и след повторен оглед на прозорците на банката, той закрачи обратно към улицата.
В Тинкър Хауз и Хоумстейк светлините бяха ярки, разнасяше се музика и висок смях. От време на време улицата биваше прекосявана от някой самотен мъж, решил да смени заведението. Докато изчакваше в една дълбока сянка, Колийн Райли излезе от хотела и след като спря да размени няколко думи със Сам Тинкър, слезе по стъпалата и се запъти към къщата на доктор Маклейн.
Свит до стената на една тъмна къща и с ниско нахлупена шапка, той я проследи с поглед как минава под един запален фенер, лицето й за миг се бялна под светлината му, и дочу шумоленето на полите й. Някъде изцвили кон, а от противоположната страна на улицата хлопна врата.
Клей Бел се вгледа внимателно по улицата, очите му отскачаха бързо от врата на врата с бърз, търсещ поглед, и едва след това се отдели от сянката и прекоси улицата до мястото, където стоеше Колийн.
Тя бързо се извърна, дочула стъпките му.
— О! Това си ти!
Двамата тръгнаха напред. На верандата Сам Тинкър доволен раздвижи лулата из зъбите си. Нещата започваха да се оправят.
— Не трябваше да идваш в града, знаеш го много добре.
Той обичаше звука на гласа си, и нотката на тревога в него.
— Исках да видя Бърт. — И след няколко стъпки добави. — И да ти благодаря за всичко, което си направила за него. Док е чудесно момче, но не го бива много да успокоява болен човек.
— Радвам се, че можах да направя каквото мога. — Тя спря и положи ръка върху рамото му. Лицето й беше забулено от тревога. — Клей, Бърт е развил пневмония. Това, от което най-много се страхувахме.
Клей Бел се загледа надолу по улицата. Ако това беше вярно, тогава не оставаше почти никаква надежда. А ако Бърт Гари умреше, Клей съзнаваше ясно, че няма сила на земята, която да задържи момчетата му в Б-Бар. Щяха да слязат в града, със или без него, и на улицата щяха да се търкалят трупове. Дори и той нямаше властта, с която да ги възпре, защото тези мъже притежаваха бясна, ако не и племенна вярност към тези, с когото яздеха. А Бърт Гари беше най-младият от тях, и беше любимецът им.
— Не оживее ли, ще има големи неприятности. Преди две години конекрадци убиха един от каубоите ми. Успяхме да ги проследим до лагера им, докато двамата с Бърт обикаляхме около единственият им възможен изход, за да им отрежем пътя за отстъпление, момчетата ми застреляха всичките четирима конекрадци и запалиха лагера им.
— Опитах се да го обясня на Джад. И други хора също.
Двамата бяха застанали в една гъста сянка. Някъде далеч в пустинята зави койот, пронизителният му писък се проточи и след малко бавно замря. Той остана мълчалив; искаше да заговори за други неща, но не знаеше как да започне.
— Той различен последните дни — произнесе накрая тя. — Просто не прилича на себе си.
— Джад е мъж, който винаги се стреми напред, Колийн. Той открай време използва властта си и парите, за да побеждава. И си мисля, че при всяка предишна схватка имал тяхната помощ.
— Страхувам се от това, което би могъл да направи, ако започне да си мисли, че победата се изплъзва от ръцете му.
— Той ще загуби.
Двамата замълчаха, почти несъзнателно продължиха към къщата на доктор Маклейн.
— А тогава какво ще направиш? — запита изведнъж той. — Искам да кажа, ако той загуби?
— Не знам. Татко може да се върне на изток. Но тук му харесва, а това беше само командировка. — Тя го обходи с поглед. — Джад я уреди. Сигурно знаеш?
— Така и предполагах.
— Клей… ти знаеше ли за Мортън Швабе?
— Какво по-точно?
Тя бързо обясни и видя лицето му да застива от изненада, после да става мъртвешки сериозно.