Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
Вятърът мърмореше в короните на дърветата, птичи гласове долитаха откъм хластите карй потока. Веднъж успя да изненада елен, който си похрупкваше на една спокойна полянка в гората; слънцето изпращаше игриви петна по гърба му през пролуките между клоните. След като излезе на ръба на едно плато, той вдигна поглед над върховете на дърветата, през малките поляни; очите му се плъзнаха по спиралите на Кейв Крийк и Дийп Крийк към далечните, ивичести хребети на планините покарй Клисурата.
Някои от боровете бяха шест или седем фуна в диаметър. Имаше и сикамори покрай течеинето на Кейв Крийк със същия диаметър. Докато дишаше, нямаше да позволи на никого да ги отсече. Това беше неговата земя, неговият дом.
Един приток на Кейв Крийк клокочеше весело, отскачайки от скала на скала, и се разливаше в едни продълговато и тясно корито близо до него. Той го чуваше как се влива в едно езеро долу в здрача някъде зад храсталаците. Продължи да язди, после дръпна поводите да хвърли поглед към една плешивина до потока. От мястото, където беше застанал, се виждаше водата, а брегът на потока беше нашарен от отпечатъци на ботуши.
Той ги загледа озадачено. Тясната ивица пясък беше поне на четиридесет фута под краката му и не беше никак лесно да се спусне до нея. Той свърна коня надолу и се приближи, после видя едно място, където човек можеше да се спусне по издатините на скалите, използвайки клоните на сикамора като допълнителна опора. Когато започна да се спуска надолу, зърна ожулената от ботуш кора на едно дърво. Някой беше минал преди него по същия път, но не много скоро.
На дъното вече видя множество следи, а под навеса на една скала откри иддут чувал. Развърза го. Беше пълен с образци от руда, напомнащи злато. Бяха тежки и с метален цвят.
Следите бяха оставени последния месец, не, по-скоро през последните три седмици, защото тогава бе паднал проливен дъжд, който би ги изтрил, ако бяха оставени по-рано.
Някой е бил тук и реботил по мястото. Някой, който ескила да запази златото само за себе си.
Някой, който без колебание би отнел човещки живот, за да се добере до това, което желае.
Глава 12
Джад Девит беше неизказано щастлив. Мортън Швабе бе приел да стане съдия-изпълнител и щеше да се легитимира пред Клей Бел, принуждавайки го да отвори Емигрант Гап и Клисурата за преминаване. Това нямаше да стане много скоро, защото беше пропиляно ценно време и вече бяха постъпили запитвания от управлението на железниците, прокарващи централната линия към Мексико, какво става с договорените траверси.
Намери съдията Райли седнал да вечеря с дъщеря си. И двамата вдигнаха глави при приближаването му. За миг му се стори, че долавя хлад в обноските им, но бързо отхвърли мисълта като нереална. Седна до тях. Внезапно установи, че Колийн беше станала още по-привлекателна, отколкото я беше виждал досега. От чудесно момиче се превърнала в красива жена.
До този момент я беше пренебрегвал заради работата си, но бизнесът си беше бизнес, а сегашният проблем му беше струвал много повече сили и средства, отколкото бе предполагал. Но сега, увери ги той, неприятностите вече били зад гърба му и когато бъдели предявени документите, нищо вече нямало да го спъва в изсичането на участъка Дийп Крийк. И не след дълго можели вече да се пренесат на някое по-приветливо място, или обратно в Ню Йорк, ако желаят.
— Още ми е пред очите увереността ти когато пристигнахме тук, че няма да има никакви проблеми — изрече Колийн с лека ирония в гласа. — Ти беше много самоуверен.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— момчетата ми са готови да потеглят. Швабе ще отнесе заповедта утре сутринта.
— Швабе ли? — Това беше първият път, когато Колийн беше чула името на човек, нагърбил се със задълженията на съдия-изпълнител. — Но това няма ли да предизвика сериозни усложнения?
Баща й остави чашата с кафе върху масата.
— Защо мислиш така?
Девит понечи да ги прекъсне, но Колийн упорито продължи.
— Между Швабе и Клей е имало голяма свада. Доктор Маклейн ми разказа за нея.
Лицето на Райли се напрегна.
— ти не ми спомена за такова нещо, Джад.
Девит повдигна рамене. Беше повече от раздразнен, че Колийн си позволяваше да се меси в бизнеса му. Какво понятие си имаше тя от такива неща?
— Незначителна подробност, Райли. Компетентните ора не се намират под и над път.
— Или мъж, изпълняващи сляпо заповеди.
Лицето на Девит почервеня от гняв, но се сдържа и се обърна с усмивка към Колийн.
— Когато на човек му се наложи да свърши дадено работа, той работи с инструментите, които има под ръка. А сега да оставим бизнеса настрана. Нека да си поговорим за нас.