Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
После продължи. Височината, до която беше достигнал, беше четири хиляди фута над нивото на равнината. В басейна на реката тя беше не повече от шестотин фута. Там имаше прохлада, трева, вода и борови гори. А тук на много мили напред се простираше равнина, обрасла с жилава трева и тук-там напръскана с мескитови храсти. След като стигна пътя, той пое по дъното на пресъхналата река, после изви към мястото, откъдето бяха стреляли срещу него.
Изведнъж попадна на следите. Оттук беше минавал кон със ситни копита. Той огледа следата, като пое покарй нея, докато откри мястото, където е стоял конят, завързан за малък мескитов храст настрани от пътеката, невидим за минаващи хора.
Конят бе престоял доста време на това място. Той огледа хрластити с надеждата да отрие някакви признаци за цвета на животното. Но дори конят да се беше торкъл нейде, не можеше да открие следи от козината му.
Ездачът е бил тежък мъж с малки крака. Той проследи пътя му до мястото, откъдето се бха раздали изстрелите. Нямаше нито угарки от цигари, нито празни гилзи. Но въпреки се виждаха ясно следите от миналото присъствие на човека. Той също бе прекарал доста време на това място.
Мястото, където непознатият бе чакал в засада, откриваше отлична гледка към пътя. Като гледаше към подножието на ниския пясъчен хълм от мястото, където се бе укривал неизвестният стрелец, Клей Бел усети лек студ да принозва гръбнака му. Беше цяло чудо, че стрелецът не е успял да му пръсне черепа. Позицията беше идеална за стрелба. Направо му се е бил наврял под дулото.
Следите отиваха до една скала и се връщаха от нея, и като тръгна натам, ооткри още едно място, където непознатият мъж очевидно също бе изпробвал за укритие, но тук две ниски дървета затуляха част от пътя. В леко влажния пясък под голямата скала съвсем ясно се виждаше отпечатък от коляно. Мъжът бе носил дрехи от плат с довйна ширина.
Това автоматически елиминираше всички потенциални извършители, свивайки кръга им до само няколко на брой. Не бяха много хората, които носеха такива панталони в областта през делничните дни. По нататък, по обратната следа на мъжа, той откри къде конникът беше обръщал да огледа изминатия път. Ясно се виждаше къде конят се беше обърнал по командата на ездача си. В бодливия храсталак се бяха заплели няколко косамо от опашката. Бяха стоманеосиви на цвят.
Клей се върна при коня си и го възседна. Едва сега си даде ясно сметка за ваността на откритието. И въпреки това подозрението му изглеждаше направо невероятно, защото нямаше никакви мотиви, поне доколкото на него му беше известно.
Мортън Швабе беше огромен и дебел мъжага, който още от детствното си се отличаваше с грубостта си. Фермата му беше на няколко мили от Дийп Крийк и той нямаше никакви контакти с Клей Бел освен понякога при редкте си посещение в града. И въпреки това Мортън Швабе бе намразил до смърт спокойния фермер, който се грижеше за бизнеса си и изглежгда придобиваше уважаението на гражданите на Тинкърсвил, нещо, което на него му беше категорично отказано.
До момента, в който Бел бе попречил на дебелия холандец да пребие един кон, не бяха имали никаякви неприятности или разправии. Разгневен, Швабе бе ударил Бел. Следващият му удера попадна във въздуха; Бел обаче не пропусна нито един и така оосновно обработи Швабе, че дебелакът пролежа три дни на легло преди да успее да се прибере във фермата си. Нямаше жив мъж, който да преживее два такива боя през живота си.
И когато Девит се бе свързал с Швабе, за да му предложи поста на заместник съдия-изпълнител на Съединените Щати, Швабе буквално бе полудял от радост. В продължеине на седмици тренираше стрелба с револвер, факт известен единствено на Кестърсън, от когото купуваше амунициите си. Сега вече бе дошълр и неговят ред за реванш и той го желаеше с цялата си душа. Щеше да застреля Клей Бел като куче. А зад гърба си щеше да има закона.
Неимоверно щастлив, той почисти оръжията си и се приготви да потегли за града. Дори изчетка и черното си палто, което не беше обличал от месеци. Щеше да влезе в града както подобава амо на един истински съдия-изпълнител. Щеше да вземе документите и щеше да наложи изпълнението на заповедта.
В неведение за последните събития в тинкърсвил, Клей Бел се върна обратно на пътеката към гребена. Той обходи с поглед широката равнина, и върху пътя от притоположонта на Тинкърсвил страна зърна слабо облаче прах. Това беше Джад Девит, който се връщаше от фермата на Швабе, но бел нямаше представа кой може да е конникът, нито какво означава това.
Той обърна коня и се върна прохладните обятия на горите, поемайки по нов маршрут обратно към фермата си.