Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— Този човек е брутален като животно. Не става за никаква държавна работа. А и освен това е мой личен враг.
Тя му разказа за съдебното разпореждане и за дяволския план на Девит, който се състоеше в това, Швабе да предяви документа пред Клей. Бел съхрани контрола над себе си, замислен над съдбовните усложнения, до които би довел този ход на Девит. И тук се усещаше присъствието на опитната ръка на Нобъл Уилър. Силно се съмняваше дали Девит би се сетил сам да използва Швабе като съдия-изпълнител. Това можеше да му е подсказано единствено от човек, добре запознат с враговете на Бел.
Това също беше така повече от признак за крайностите, до които готов да стигне Девит. Швабе жадуваше за отмъщение и с присъствието на закона зад гърба си можеше да стане много опасен. На няколко пъти Кестърсън го беше предупреждавал за големите количества амуниции закупувани в последно време от Швабе. Това можеше да означава само едно — непрекъснати тренировки в точна стрелба.
Въпреки това Девит едва ли би се отказал така лесно от идеята за наемане на платен убиец. Още не го беше направил, но без съмнение последното му решение беше повече от явен признак, че макар и все още да нямаше нает убиец, не би имал нищо против да го направи. Такива документи можеха да бъдат предявени от поне една дузина мъже, но в никой случай от Швабе. Това беше преднамерен опит или да убие Клей или да го постави в позицията на нарушител на федералните закони.
— Ако това съдебно разпореждане ми бъде предявено — изрече бавно той, — аз ще се подчиня. Нямам намерение да се противопоставям на правителството. — Внезапно му хрумна идея. — Има начин да се преборим и с това.
Той се поколеба, усилено размишлявайки.
— Ако на Девит бъде позволено да използва този маршрут, той веднага ще започне да сече гората. Колийн, какви са отношенията на баща ти с Девит?
— Той вече губи почва, Клей. Татко си мислеше, че Девит не е способен на простъпки до момента, в който научи, че именно Джад е издал заповедта Дювал и Симънс да пребият Гари.
— Какво? — сграбчи изведнъж за ръката с железните си пръсти Клей. — Девит е заповядал да пребият Гари?
Тя се поколеба, изплашена от изражението му.
— Не знаеше ли? Той е искал да те остави без хора. Боб Трип също не го е одобрил, но въпреки това е предал заповедта му. Били са подслушани и Джад ги призна лично пред мен.
Клей Бел бавно отпусна хватката си върху лакътя й.
— Колийн, умре ли Бърт Гари, с него ще умре и Джад Девит.
— Не, Клей, недей! Не го убивай! това само ще влоши още повече нещата!
Двамата бяха достигнали вратата на дома на доктор Маклейн. Една лампа гореше в кабинета му; а друга, доста по-слаба, в стаята на Гари.
Внезапно нова мисъл хрумна на Клей. Това всъщност беше онази мисъл, дошла му наум само преди няколко минути, но вестта за заповедта на Девит да пребият Гари я бе отхвърлила на заден план. Той отново я прекара през ума си.
— Баща ти в хотела ли е?
— Да, но внимавай. Салонът е пълен с дървосекачи.
Той я проследи с поглед докато влезе в къщата, после рязко се обърна и тръгна обратно по улицата. Докато крачеше с очи и уши готови за всякакви изненади, умът трескаво обмисляше планове. Всичко се нареждаше добре.
Съдията Райли пиеше кафе и пушеше пури със Сам Тинкър в трапезарията на хотела. Клей пристъпи прага на залата и мигновено обхвана с поглед цялото заведение. Наоколо нямаше други хора. Шумни гласове се разнасяха от салона отвъд въртящите се врати които разделяха трапезарията от фоайето на хотела. Клей прекоси фоайето, влезе в трапезарията и се приближи до двамата мъже на масата.
— Господин съдия, издали сте съдебно разпореждане, което ще позволи на Девит да използва стария маршрут на дилижансите, така ли е? Докато бъде разрешен случая?
Райли кимна в очакване.
— Добре, всичко е достатъчно честно и открито. А сега а настоявам за съдебно разпореждане, забраняващо всякакво изсичане на гората докато не бъде решен случаят. Това разпореждане също така трябва да съдържа клауза, забраняваща всякакво лагеруване покрай пътя.
— Вие считате, че той ще започне да сече преди още правителството да му издаде разрешение ли?
— А ви не считате ли?
Тинкър се размърда на стола си и проговори.
— Девит е способен да изсече всичката дървесина преди още да у получил каквото и да било разрешение. Факт е, че има човек в Уошингтън на име Чейс, който му урежда нещата. Той би могъл да блокира всяко решение на делото, и после да плати сериозна сума пари за понесени щети, ако решението бъде не в негова полза.
— И аз ще загубя най-добрите ливади за паша тъкмо тогава, когато най-много ще се нуждая от тях.