Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Как се чувстваш? — гласът й беше толкова мек, толкова нежен, че Ричард изобщо не можеше да проумее защо Зед се изплаши от нея.
— По-скоро бих излязъл срещу още една четворка, отколкото срещу друга змийска лоза.
Тя се усмихна с онази особена съучастническа усмивка, която си беше единствено и само нейна, и избърса челото му с компреса. Ричард протегна ръка и я стисна за китката. Тя спря и се вгледа в очите му.
— Калан, Зед ми е приятел от много години. Той ми е нещо като втори баща. Обещай ми, че няма да направиш нищо, с което да му навредиш. Не бих могъл да го понеса.
Тя го погледна успокоително.
— Аз също го харесвам. Много. Той е добър човек, точно както ти каза. Нямам желание да му сторя нищо лошо. Искам само да използвам помощта му, за да намеря магьосника.
Той я стисна за китката още по-силно.
— Обещай ми.
— Ричард, всичко ще бъде наред. Той ще ни помогне.
Той си спомни пръстите й около гърлото си и погледа й, когато си беше помислила, че иска да я отрови с ябълката.
— Обещай ми.
— Вече съм дала обещания на други хора, някои от тях пожертваха себе си. Нося отговорност за живота на други. На много други.
— Обещай ми.
Калан постави другата си ръка на лицето му.
— Съжалявам, Ричард, не мога да направя това.
Той отпусна китката й, обърна се и затвори очи. Тя махна ръката си от лицето му. Ричард си мислеше за книгата, за нейния смисъл и осъзна, че молбата му е егоистична. Би ли било честно да се опита да я измами, за да спаси Зед и по този начин да загинат и тримата заедно? Би ли искал да обрече по този начин всички останали хора на смърт или робство, само за да поживее приятелят му още няколко месеца? Би ли могъл да обрече и нея на смърт безпричинно? Засрами се от собствената си глупост. Нямаше право да настоява за подобно обещание. Би било грешка от нейна страна да му го даде. Беше й благодарен, че не го излъга. Но, от друга страна, знаеше, че макар Зед да беше се поинтересувал от проблемите им, това не означаваше, че ще се съгласи да им помогне по какъвто и да е начин да се справят с нещо, идващо отвъд границата.
— Калан, от тази треска оглупявам. Моля те да ми простиш. Никога не съм срещал по-смел човек от теб. Зная, че се опитваш да спасиш всички ни. Зед ще ни помогне; аз ще се заема с това. Само ми обещай, че ще почакаш, докато се пооправя. Дай ми възможност аз да го убедя.
Тя притисна ръка в рамото му.
— Това е обещание, което мога да ти дам. Знам, че се тревожиш за приятеля си; щях да се почувствам огорчена, ако не беше така. Това не те прави глупав. А сега си почивай.
Ричард се опита да държи очите си отворени, защото веднага щом ги затвореше, всичко започваше да се върти неконтролируемо. Но говоренето бе изтощило силите му докрай и скоро тъмнината отново го погълна. Мислите му пак потънаха в празното. От време на време изпадаше в полусън и се луташе из кошмарите си; понякога се луташе из места, където нямаше дори халюцинации.
Котаракът се разбуди и наостри уши. Ричард все още спеше. Звукове, които само една котка можеше да долови, накараха животното да скочи от скута на Калан, да притича до вратата и да приклекне в очакване. Калан също се поизправи в очакване, но тъй като козината на котарака не беше настръхнала, тя остана на мястото си. Отвън се чу тих глас.
— Котарак! Котарак! Къде си се дянал? Е, щом е така, стой си там навън. — Вратата се отвори с проскърцване. — Ето къде си бил. — Котаракът се спусна през прага. — Оправяй се сам — провикна се Зед след него. — Как е Ричард? — подвикна към Калан.
Когато влезе в стаята, тя му отвърна от мястото си:
— На няколко пъти се пробужда, но сега спи. Намери ли корена?
— Ако не бях го намерил, нямаше да съм тук. Той каза ли нещо, докато беше буден?
Калан се усмихна:
— Само че се тревожи за теб.
Той се завъртя и се върна обратно в другата стая, мърморейки:
— И не без сериозни основания.
Седна на масата и обели корените, наряза ги на тънки колелца в една тенджера с малко вода и я закачи на пиростията над огъня. Преди да отвори шкафа, за да извади от там няколко различни по големина буркана, хвърли в огъня обелките от корените заедно с няколко съчки. Без да се замисля, посегна първо към един буркан, после към друг, като изсипваше от тях разноцветни прахчета в черно хаванче от камък. Разбърка червените, сините, жълтите, кафявите и зелените прахчета с бяло чукало, докато се получи смес с цвят на засъхнала кал. След като близна върха на пръста си, бръкна в хаванчето. Опита сместа, доближавайки пръста до езика си и докато съсредоточено премляскваше с устни, повдигна вежда. Най-накрая се усмихна и кимна доволно с глава. Изсипа съдържанието на хавана в тенджерата и започна да бърка с лъжица, която откачи от куката край огнището. Бъркаше бавно и съсредоточено гледаше как сместа бълбука. Това продължи близо два часа. Когато накрая реши, че е готово, свали тенджерата от огъня и я остави на масата да изстива.