Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан хвърли на Зед такъв страшен, вледеняващ поглед, че той замръзна на място.
Гласът на Ричард остана спокоен, но твърд.
— Знам точно коя е тя: тя ми е приятелка. Приятелка, която вчера ме спаси от участта да бъда убит като баща си и която още веднъж ми спаси живота от някакъв звяр, наречен змей. — Изражението на Калан се отпусна. Този път старецът остана загледан в нея доста по-дълго време, преди да се обърне към Ричард. — Зед, Калан ми е приятелка. И двамата здраво сме загазили и имаме нужда един от друг.
Зед стоеше, без да отрони дума, търсейки погледа на Ричард. Накрая кимна.
— Наистина сте загазили.
— Зед, нуждаем се от помощта ти. Моля те! — Калан пристъпи напред и застана до него. — Нямаме много време.
Зед не приличаше на човек, който има желание да се забърква в тая работа, но така или иначе Ричард продължи, като не сваляше поглед от очите му:
— Вчера, след като я срещнах, тя беше нападната от четворка. Скоро по следите й ще тръгне втора. — Ричард най-после забеляза в очите му онова, което търсеше — мигновен проблясък на омраза, бързо превърнал се в съпричастие.
Зед погледна Калан, като че я виждаше за първи път. Двамата дълго не сваляха очи един от друг. При споменаването на думата „четворка“ лицето й придоби измъчен вид. Зед пристъпи напред и я обгърна бащински с кокалестите си ръце, като склони главата й на рамото си. Тя с благодарност протегна ръце, прегърна го и зарови лице в робата му, за да прикрие сълзите си.
— Всичко е наред, скъпо момиче, тук си в безопасност — каза той меко. — Хайде да слезем в къщи и ще ми разкажеш какъв е проблемът, а после ще трябва да се заемем с треската на Ричард. — Тя кимна, заровила глава в рамото му.
Отдели се от него.
— Зедикус Зу’л Зорандер. Никога не съм чувала подобно име.
Той се усмихна гордо и тънките му устни избутаха назад бузите, нагъвайки ги дълбоко.
— Сигурен съм, че не си, скъпо момиче, сигурен съм, че не си. Между другото, умееш ли да готвиш? — Той обви ръка около рамото й и като я стисна здраво, я поведе надолу по хълма. — Гладен съм и не съм ял добре приготвена храна от години — Той се обърна. — Хайде, Ричард, върви, докато все още можеш.
— Ако излекуваш Ричард от треската, ще ти направя голяма тенджера зеленчукова супа — предложи тя.
— Зеленчукова супа! — прималя от радост Зед. — Не съм ял добре сготвена зеленчукова супа от години. Ричард я прави отвратителна.
Ричард едва се тътреше отзад, почти напълно изтощен от преживяното емоционално напрежение. Притесняваше го небрежното отношение на Зед към треската му. Знаеше, че обикновено по този начин старият му приятел се опитва да му спести сериозността на ситуацията. Чувстваше как наранената му ръка пулсира.
Тъй като знаеше, че Зед е от Средната земя, се беше надявал със споменаването на четворката да спечелят съчувствието му. Макар и изненадан, все пак си отдъхна с облекчение, когато видя колко бързо се сприятелиха двамата с Калан. Побърза да ги настигне, като за всеки случай попипа зъба под ризата си.
Всъщност Ричард беше доста объркан от чутото.
Близо до задния ъгъл на къщата имаше маса, където Зед обичаше да се храни при хубаво време. Това му даваше възможност да хвърля по едно око на облаците, докато яде. Старецът остави двамата на една пейка край масата, а самият той влезе в къщата и след малко донесе моркови, боровинки, сирене и ябълков сок, които сложи върху изтъркания до гладко от дългогодишната употреба дървен плот, а след това се разположи на пейката отсреща. Подаде на Ричард една чаша, пълна с нещо гъсто и кафяво с мирис на бадеми и му каза да го изпие бавно.
Погледна го внимателно:
— Разкажи ми какъв е проблемът.
Ричард му каза за растението, за онова същество в небето, за срещата с Калан край езерото Трънт и за четиримата преследвачи. Разказа цялата история с всеки детайл, за който можеше да се сети. Знаеше, че Зед обича да знае всичко, до най-малката подробност, независимо колко маловажна е тя. От време на време Ричард прекъсваше разказа си, за да пийне от чашата. Калан изяде няколко моркова и боровинки и изпи ябълковия сок, но избута встрани чинията със сиренето. Тя кимаше или му помагаше в разказа, ако имаше нещо, което той пропуска. Единственото, което Ричард не спомена, беше разказът на Калан за историята за трите земи и завладяването на Средната земя от Мрачния Рал. Прецени, че ще е по-добре тя сама да го стори. Когато свърши, Зед го върна към началото, като настояваше да узнае какво е правил Ричард толкова високо в Старата гора.
— Когато след убийството на баща ми отидох в къщата му, погледнах в буркана за бележки. Той беше може би единственото нещо, останало непокътнато. Вътре намерих клонче от някакво растение. През последните три седмици търсех това растение, за да се опитам да разбера какво означава последното съобщение на баща ми. И го намерих — то е нещото, което ме ухапа.