Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Но не става въпрос единствено за Средната земя. Границата между Д’Хара и Средната земя я няма, тази между Средната и Западната земя отслабва и скоро също ще изчезне. Хората от Западната земя ще бъдат победени от онова, от което се страхуват най-много: магията. От една ужасяваща, страшна магия, каквато никога не са си представяли, че съществува.
Зед не издаде чувствата си, не възрази, нито изрази мнение, просто слушаше. Продължаваше да държи ръцете си в нейните.
— Сигурна съм, че великият магьосник има основателни причини да не иска да помогне, но фактът, че Мрачният Рал пусна в действие трите кутии на Орден, променя изцяло нещата. Ако той успее, то в първия ден на зимата ще бъде късно за всички. Включително и за великия магьосник. Рал вече го търси; иска лично отмъщение. Мнозина умряха, защото не можаха да кажат на Рал името на магьосника. И когато Рал отвори правилната кутия, ще се сдобие с неограничена власт над всичко живо, тогава магьосникът ще е негов. Той може да се крие в Западната земя колкото си иска, но дойде ли първият ден на зимата, ще бъде разкрит. Мрачният Рал ще го хване.
В изражението й имаше горчивина.
— Зед, Мрачният Рал прати четворки да унищожат всички останали Изповедници. Намерих сестра си, след като бяха свършили с нея. Издъхна в ръцете ми. Като вземем предвид мъртвите, оставам само аз. Магьосниците знаеха, че учителят им няма да иска да им помогне, така че ме изпратиха като последна надежда. Ако той постъпи толкова глупаво и не види, че като помага на мен, помага на себе си, тогава ще трябва да използвам силата си срещу него, за да го заставя да ми помогне.
Зед повдигна вежда.
— И какво може да направи един съсухрен стар магьосник срещу силата на Мрачния Рал? — Този път той държеше ръцете й в своите.
— Трябва да назначи Търсач!
— Какво! — скочи на крака Зед. — Скъпа моя, ти не знаеш какво говориш.
Смутена, Калан се дръпна леко назад.
— Какво искаш да кажеш?
— Търсачите сами назначават себе си. Магьосникът просто прави нещо като разпознаване и легализира нещата.
— Не разбирам. Мислех, че магьосникът избира човека, правилния човек.
Зед седна обратно на мястото си, потърквайки голобрадото си лице.
— Ами така е, в известен смисъл. По-скоро така е било. Истинският Търсач, този, който знае какво прави, трябва да му покаже, че е Търсач. Магьосникът не посочва някого, казвайки му: „Вземи Меча на истината, ти ще бъдеш Търсач.“ Всъщност той няма и избор. Това не е нещо, за което можеш да обучиш някого. Човек просто трябва да се е родил Търсач и да докаже с действията си, че е такъв. Един магьосник трябва с години да наблюдава такъв човек, за да е сигурен. Търсачът може да не е особено умен, но трябва да е правилният човек; трябва да притежава необходимите качества. Истинският Търсач е рядко срещан човек. Търсачът е балансиращата точка на силата. Съветът превърна назначаването му в политически кокал, който хвърли в устата на един от преследващите го по петите хленчещи песове. Тази длъжност беше толкова търсена поради силата, която притежава Търсачът. Но съветът не разбра едно: не длъжността дарява човека със сила, а човекът е този, който прави длъжността силна.
Той се примъкна по-близо до нея.
— Калан, ти си родена, след като съветът си присвои това право, така че може би си била родена за Търсач, но във време, когато Търсачите не бяха истински; ти никога не си виждала истински Търсач — очите му се уголемиха, гласът му се сниши и се изпълни със страст. — Аз съм виждал как един-единствен въпрос, зададен от истински Търсач, кара крал да коленичи в краката му. Когато истинският Търсач извади Меча на истината… — той издигна ръце и завъртя очите си в екстаз, — можеш да видиш необикновената гледка на справедливия гняв, — Калан се усмихна на вълнението му. — Той може да накара добрия да затрепери от радост, а лошия да потръпне от страх — усмивката се изпари от лицето му. — Но хората рядко вярват на истината, дори и да я видят, още повече, че рядко пожелават да я видят, а това прави длъжността на Търсача много опасна. Той е пречка по пътя на онези, които искат да покварят силата. Той получава удари от много страни. Най-често ги понася сам, но не за дълго.
— Познавам добре това чувство — каза тя, а на лицето й се появи нещо като усмивка.
Зед се наведе по-близо.