Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Закле се в живота си.
Баща му никога не погледна в книгата, само Ричард упорито я запаметяваше. Ден след ден, седмица след седмица, с изключение единствено на времето, когато беше на път, баща му го водеше на тайното място дълбоко в гората, където сядаше и наблюдаваше как Ричард чете книгата отново и отново. Обикновено Майкъл беше навън с приятели, пък и дори да си беше в къщи, не обичаше особено да ходи в гората, а що се отнася до Зед, то беше съвсем нормално Ричард да не го посещава, когато баща му си е у дома. Така че никой от двамата нямаше как да разбере за тези чести ходения в гората.
Ричард записваше наученото и го сверяваше с книгата. Баща му всеки път изгаряше листовете и го караше да повтаря едни и същи страници отново и отново. Всеки път му се извиняваше за товара, с който го нагърбва. Молеше сина си за прошка в края на всеки ден, прекаран в гората.
Ричард никога не възнегодува; за него изборът на баща му беше голяма чест. Преписа книгата от начало до край стотици пъти без нито една грешка, преди да е сигурен, че никога няма да забрави дори едничка дума. От прочетеното знаеше, че всяка пропусната дума може да доведе до нещо страшно.
След като увери баща си, че е запомнил всичко без грешка, двамата поставиха книгата обратно в скривалището й в скалите и я оставиха да престои там три години. След като определеното време изтече, а Ричард вече беше минал шестнайсетте, един есенен ден двамата се върнаха при скривалището и баща му каза, че ако напише цялата книга без нито една грешка, то и двамата ще бъдат сигурни, че я е запаметил идеално, и ще могат да я изгорят. Ричард започна да пише, без да се замисля от началото до края. Беше я запомнил без грешка.
Накладоха огън и хвърляха в него дърва, докато пламъците ги накараха да се отдръпнат. Баща му протегна книгата към него и му каза, ако е сигурен в себе си, да я хвърли в огъня. Ричард стискаше Книгата на преброените сенки в ръка и галеше с пръсти кожената й обвивка. Държеше в ръцете си доверието на баща си, доверието на всички хора и почувства тежестта на този товар. Хвърли книгата в огъня. От този момент нататък вече не беше дете.
Пламъците се извиха около книгата и започнаха да я галят, прегръщат, поглъщат. Завихриха се цветове и форми, чу се страшен рев. Към небето се изстреляха странни снопове светлина. Вятърът развя пелерините на двамата, а огънят поглъщаше в себе си листа и съчки, като към светлината прибавяше и топлина. Появиха се привидения с протегнати ръце, подхранвани сякаш от огнените езици, гласовете им се надбягваха с вятъра. Баща и син стояха като каменни статуи, без да могат да помръднат, без да могат да отвърнат очи от гледката. Парещата жега се превърна в режещ вятър, който сякаш извираше от дълбините на най-страшната зимна нощ, вятър, от който по телата им преминаха спиращи дъха ледени тръпки. После студът секна и огънят се превърна в бяла светлина, която заля всичко в невероятен блясък, сякаш бяха стъпили на слънцето. След миг тя изчезна също така внезапно. На нейно място — тишина. Огънят догоря. Тънки струйки дим се издигаха бавно от почернелите главни и се стопиха в есенния въздух. Книгата беше изчезнала.
Ричард разбра какво беше това: магия.
Усети на рамото си нечия ръка и отвори очи. Калан. На светлината на огъня, нахлуваща от другата стая, видя, че тя седи на стол край леглото му. Големият стар лукав котарак на Зед се беше сгушил на кравай и спеше в скута й.
— Къде е Зед? — попита Ричард със замъглен от съня поглед.
— Отиде да търси корена, от който се нуждаеш — гласът й звучеше меко и успокояващо. — Вече от часове е тъмно, но той каза да не се притесняваме, ако му отнеме повече време да намери корена. Каза още, че ще заспиваш и ще се пробуждаш, но ще си в безопасност, докато се върне. Питието, което ти даде преди, щяло да те крепи, докато той се върне.
За първи път Ричард осъзна, че това е най-красивата жена, която някога е виждал. Косата й падаше от двете страни на лицето и по раменете и на него силно му се прииска да я докосне, но не го направи. Достатъчно му беше да усеща ръката й върху рамото си, да знае, че тя е тук, че не е сам.