Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Срещу Мрачния Рал дори истински Търсач едва ли ще изкара дълго. А после какво?
Калан отново хвана ръцете му.
— Трябва да опитаме, Зед. Това е единственият ни шанс. Не се ли възползваме от него, друг няма да ни се отдаде.
Той седна изправен, отблъсквайки се от нея.
— Който и да избере магьосникът, този човек няма да познава Средната земя. Няма да има никакъв шанс. Това би било смъртна присъда, която ще се изпълни незабавно.
— Това е втората причина да съм тук. За да му стана водач, да бъда до него, ако е необходимо, да пожертвам живота си, за да осигуря безопасността му. Изповедниците прекарват живота си в пътуване. Била съм почти навсякъде в Средната земя. Те още от малки учат много езици. Това е необходимо, понеже никога не се знае къде ще ги повикат. Аз говоря всички основни и повечето от второстепенните езици в Средната земя. А що се отнася до получаването на удари, Изповедникът понася не по-малко. Ако беше лесно човек да ни убие, Рал нямаше да праща по петите ни четворки. Много от които падат убити вместо нас. Аз мога да помогна в осигуряването на безопасността на Търсача; ако се наложи, с цената на собствения си живот.
— Това, което предлагаш, ще подложи на ужасен риск не само живота на Търсача, скъпа моя, но също и твоя.
Тя повдигна вежда.
— Аз и сега съм преследвана. Ако знаеш друг начин, кажи го.
Преди Зед да успее да отговори, Ричард изохка. Старецът го погледна и се изправи.
— Време е.
Калан застана до него, докато той повдигаше за китката ръката на Ричард, като внимаваше раната да остане над тенекиената чиния. С приглушен звук в нея паднаха няколко капки кръв. Трънът се показа и цопна леко в чинията. Калан протегна ръка към него.
Зед я сграбчи за китката.
— Не прави това, скъпа моя. Сега, когато той е изгонен от домакина си, би бил нетърпелив да си намери нов. Виж това.
Тя отдръпна ръката си, а Зед приближи кокалестия си пръст до чинията, на няколко инча от тръна, който се завъртя към пръста, оставяйки след себе си тънка кървава следа. Зед дръпна пръста си и й подаде чинията.
— Хвани я отдолу и я занеси при огнището. Сложи я в огъня обърната надолу и я остави там.
Докато тя правеше това, Зед почисти раната и я намаза с мехлем. Когато Калан се върна, той хвана Ричард за ръката, а тя започна да го превързва. Зед я наблюдаваше.
— Защо не си му казала коя си, че си Изповедник? — в гласа му се усещаха нотки на упрек.
Тя му отвърна по подобен начин:
— Заради начина, по който ти реагира, когато ме позна. — Тя млъкна, а когато продължи, грубостта беше изчезнала от гласа й. — Ние с него някак си се сприятелихме. Аз нямам опит в отношенията с приятелите, затова пък от доста време съм Изповедник. През целия си живот съм била посрещана така, както го направи ти. Щом открия Търсача, ще кажа на Ричард. Но дотогава искам да си останем приятели. Толкова ли е много да поискаш да изпиташ обикновеното човешко удоволствие от приятелството? Щом му кажа, край с тези отношения.
Когато тя приключи с превръзката, Зед постави пръста си под брадичката й и повдигна главата й така, че тя да види нежната му усмивка.
— Когато те видях за първи път, реагирах глупаво. Преди всичко защото бях изненадан да видя Изповедник. Не очаквах подобно нещо да се случи отново в живота ми. Напуснах Средната земя, защото исках да забравя за магията. Ти се натрапи в самотата ми. Извинявам се за реакцията си и за това, че те накарах да се почувстваш нежелан гост. Надявам се, че ме разбираш. Аз съм човек, който уважава Изповедниците, може би повече, отколкото някога ще можеш да си представиш. Ти си добра жена и си добре дошла в къщата ми.
Калан задържа поглед в очите му.
— Благодаря ти, Зедикус Зу’л Зорандер.
Изражението на Зед стана по-страшно от нейното, когато се видяха за пръв път. Тя замръзна на място, пръстът му все още беше под брадичката й, стоеше с широко отворени очи, без да смее да помръдне.
— Все пак знай едно, Майко Изповедник — гласът му беше едва доловимо по-силен от шепот, но вледеняващ. — Това момче ми е приятел от доста дълго време. Ако го докоснеш със силата си или го избереш за другар, ще отговаряш за това пред мен. И то по начин, който няма да ти хареса. Разбра ли ме?
Тя преглътна с усилие и успя да кимне леко.
— Да.
— Добре. — Застрашителното изражение изчезна, на лицето му отново се изписа спокойствие. Той измъкна пръста си изпод брадичката й и се накани да се обърне към Ричард.
Калан въздъхна и несвикнала за бъде заплашвана по този начин, го сграбчи за ръката, като го извърна към себе си.
— Зед, няма да постъпя така с него не защото ти казваш, а защото той ми харесва. Искам да запомниш това.