Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард облещи очи; Калан извърна своите. Бледата му жилава кожа, увиснала върху купчина кокалести издатъци, го правеше да изглежда тънък като суха вейка. Въпреки това Ричард знаеше, че той е всичко друго, но не и хилав. По задните му части нямаше и грам месо и там кожата му беше увиснала.
Един кокалест пръст, сочещ небето, се извиси нагоре.
— Знаех, че си тръгнал насам, Ричард.
Гласът му беше слаб, както всичко останало в него. Едноцветната му, лишена от орнаменти роба беше захвърлена небрежно зад него. Ричард се наведе и я вдигна, докато Калан с усмивка на лице се обърна на другата страна, за да избегне по-нататъшни неловки ситуации.
— Зед, не сме сами. Облечи се.
— Знаеш ли как разбрах, че идваш? — той все още нито се помръдна, нито се обърна.
— Бих предположил, че има връзка с един облак, който ме преследва през последните няколко дни. Ето, нека ти помогна да се облечеш.
Зед се обърна, като размахваше възбудено ръце.
— Дни! По дяволите! Ричард, този облак те преследва от три седмици! Откакто убиха баща ти! Не съм те виждал от смъртта на Джордж. Къде беше? Търсих те навсякъде. По-лесно ще намеря игла в купа сено, отколкото теб, когато си навиеш на пръста, че искаш да си сам!
— Имах работа. Вдигни си ръцете, та да мога да ти помогна да облечеш това.
Ричард нахлузи робата на Зед върху протегнатите му ръце и му помогна да я спусне надолу по кокалестото си тяло.
— Работа! Толкова много, че не можа от време на време да вдигаш поглед към небето? По дяволите, Ричард, знаеш ли откъде идва този облак? — Загрижените очи на Зед бяха широко отворени, на челото му се появиха бръчки.
— Спри да кълнеш — каза Ричард — и ще ти кажа, че облакът идва от Д’Хара.
Ръцете на Зед отново се устремиха към небето.
— Д’Хара! Да! Много добре, момчето ми! Кажи ми как разбра? По структурата? По гъстотата? — Зед все повече се ентусиазираше, въртейки се насам-натам в робата си, недоволен от това как тя се усуква около тялото му.
— Нито едното, нито другото. Това е мое заключение, направено въз основа на независима информация. Зед, както вече ти казах, не сме сами.
— Да, да, чух те още първия път. — Той махна с ръка, оставяйки този въпрос за после. — Независима информация, значи. — Прокара палец и показалец по голобрадото си лице. Светлокафявите му очи пламнаха. — Това също е добре. Наистина много добре! А тази информация подсказа ли ти, че положението не е розово? Е, да, разбира се, че ти е подсказала — отговори си сам на въпроса. — Защо се потиш? — Той постави кльощавите си пръсти върху челото му. — Имаш треска — каза. — Донесе ли ми нещо за ядене?
Ричард вече беше извадил една ябълка; знаеше, че Зед ще е гладен. Зед винаги беше гладен. Той със стръв отхапа голямо парче.
— Зед, моля те, изслушай ме. В беда съм и имам нужда от помощта ти.
Докато дъвчеше, Зед постави кокалестите си пръсти върху главата на Ричард и повдигна с палец клепача му. Наведе се напред и приближи изпитото си лице до лицето на Ричард, вгледа се в окото му, а след това повтори процедурата и с другото око.
— Винаги те слушам, Ричард. — Повдигна ръката му за китката и провери пулса му. — И съм съгласен, че си в беда. След три часа, може би четири, но не повече, ще си в безсъзнание.
Ричард се сепна; Калан също изглеждаше притеснена. Наред с другите неща, Зед разбираше и от трески и никога не беше правил подобно категорично изявление, което по-късно да не се окаже вярно. Ричард се събуди отпаднал, заливан от ледени вълни и още от сутринта знаеше, че положението му се влошава.
— Можеш ли да направиш нещо?
— Вероятно да, но зависи какво я е причинило. А сега не бъди толкова невъзпитан и ме представи на момичето си.
— Зед, тя ми е приятелка, Калан Амнел…
Старецът внимателно се вгледа в очите й.
— О, значи съм сбъркал? Тя сигурно не е момиче? — Зед се изкикоти. Доволен от собствения си номер, се извъртя към нея, поклони се театрално, повдигна леко ръката й, целуна я внимателно и каза:
— Зедикус Зу’л Зорандер, ваш смирен слуга, скъпа млада госпожице.
След това се изправи, за да я погледне в лицето. Когато погледите им се срещнаха, усмивката му моментално се изпари и очите му се оцъклиха. Острите му черти се изпълниха с гняв. Пусна ръката й, сякаш изведнъж е разбрал, че държи отровна змия. Обърна се към Ричард:
— Какво правиш с това същество! — Калан остана спокойна и невъзмутима. Ричард беше изумен.
— Зед…
— Тя докосвала ли те е?
— Ами аз… — Ричард се опита да си спомни кога го е докосвала, но Зед отново го прекъсна.
— Не, разбира се, че не е. Виждам, че не е. Ричард, знаеш ли коя е тя? — Той се обърна към нея. — Тя е…