Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Двамата продължиха да се гледат още известно време, като всеки измерваше другия с поглед. След малко дяволитата усмивка, както винаги обезоръжаваща, се върна на лицето на Зед.
— Ако имах избор, скъпа моя, бих предпочел да е така.
Тя се отпусна доволна, че е казала каквото има да казва, и бързо го прегърна силно, на което той чистосърдечно отвърна.
— Остана едно нещо, за което не каза нито дума. Не ме помоли за помощ в откриването на магьосника.
— Така е. И засега не смятам да го правя. Ричард се страхува от онова, което мога да направя, ако откажеш. Обещах му да не те моля, преди той да има възможността да го направи сам. Дадох му дума.
Зед постави кокалестия си пръст върху голата си брада.
— Много интересно. — Сложи заговорнически ръка на рамото й и промени темата. — Знаеш ли, скъпа моя, че ти самата можеш да станеш добър Търсач.
— Аз? Може ли жена да стане Търсач?
Той повдигна вежда.
— Разбира се. Някои от най-добрите Търсачи са били жени.
— Вече и без друго си имам достатъчно невъзможна професия — намръщи се тя. — Не ми трябва още една.
Зед се изкикоти и погледът му блесна.
— Може би си права. Вече е твърде късно, скъпа моя. Иди в другата стая и си позволи няколко часа сън на леглото ми, определено имаш нужда от това. Аз ще поседя с Ричард.
— Не! — тя поклати глава и се отпусна обратно на стола. — Не искам да го оставям точно сега.
Зед сви рамене.
— Както искаш. — Той мина зад нея и я потупа по рамото успокоително. — Както искаш. — Внимателно протегна ръце и постави по един среден пръст на всяко от слепоочията й, правейки с тях малки кръгове. Тя леко простена, докато очите й се затваряха. — Спи, скъпа моя — прошепна той, — спи.
Тя скръсти ръце в единия край на леглото, а главата й клюмна върху тях. Заспа дълбоко. След като метна отгоре й едно одеяло, Зед отиде в другата стая, отвори вратата и погледна нощта навън.
— Котарак! Ела тук, трябваш ми.
Котаракът се втурна в къщата, отърквайки се в краката на Зед с вирната опашка. Зед се наведе и го почеса зад ушите.
— Влизай вътре и легни да спиш в скута на младата жена. Да я топлиш.
Котаракът се затътри към спалнята, а старецът излезе навън в студената нощ.
Вятърът развяваше робата на Зед, докато той вървеше по тясната пътека с избуяла трева. Облаците бяха толкова фини, че искряха на ярката лунна светлина, от която наоколо бе светло като през деня, макар Зед да не изпитваше необходимост от това; беше минавал по тази пътека хиляди пъти.
— Нищо на тоя свят не се постига лесно — мърмореше си той, вървейки.
До една групичка дървета спря и се ослуша. Обърна се бавно и се вгледа в сенките, плъзна поглед по клатещите се на вятъра клони, вирна нос във въздуха. Беше надушил чуждо присъствие.
По врата го ухапа нещо. Той замахна ядосано, махна виновника от врата си и го погледна.
— Муха-кръвопиец. По дяволите. И аз така си помислих — оплака се той.
От близкия храст към него яростно се спусна нещо. Нападнаха го криле и козина, и зъби. Зед чакаше с ръце на хълбоците. Точно преди чудовището да го достигне, той вдигна ръка, при което късоопашатият змей се наклони на една страна и замръзна на място. Беше два пъти по-висок от Зед, в разцвета на силите си и два пъти по-жесток от дългоопашатите си братовчеди. Ръмжеше и примигваше, напрягайки здравите си мускули срещу силата, която не му позволяваше да се докопа до стареца. Беше изпаднал в ярост, че още не го е убил.
Зед протегна ръка и го повика с пръст да се приближи. Змеят, задъхан от ярост, се наведе. Зед здраво впи нокът под брадата му.
— Как се казваш? — просъска той. Чудовището изсумтя два пъти и издаде дълбок гърлен звук. Зед кимна. — Ще го запомня. А сега ми кажи какво избираш — да живееш или да умреш? — Змеят се опита да се дръпне назад, но не успя. — Добре, тогава ще направиш точно каквото ти кажа. Някъде по пътя между това място и Д’Хара насам се движи четворка. Открий ги и ги убий. Когато свършиш с тях, върни се в Д’Хара, откъдето си дошъл. Направи всичко това и ще те оставя да живееш, но ще запомня името ти и ако не успееш да убиеш четворката или ако някога се върнеш тук, след като си изпълнил заръката ми, ще те убия и ще нахраня с теб мухите ти. Приемаш ли условията ми? — Змеят изсумтя в знак на съгласие. — Добре. Тръгвай тогава. — Зед измъкна пръста си изпод брадата му.
Нетърпелив да избяга, змеят бясно размаха криле и се затича с олюляваща се походка, тъпчейки тревата под себе си. Най-после успя да се издигне във въздуха. Зед го видя как прави кръгове високо в небето, търсейки четворката. След като зави на изток, кръговете се смалиха, докато накрая звярът се изгуби от погледа му. Чак тогава Зед продължи да се изкачва нагоре по хълма.