Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Искрената загриженост на този мъж предизвика в нея някакви угризения на съвестта, но тя побърза да ги отхвърли. Приседна на една от бъчонките до перилото.
— О, вече много по-добре, господине — отвърна тя с широка, лъчиста усмивка. Сега е моментът, реши тя, сега или никога. Измъкна светкавично сабята му от ножницата и опря острието под брадичката. — Приемете моите извинения, господине, но още тази нощ смятам да върна свободата си…
— Мадмоазел, какво правите! — протегна ръка към нея, но се вкамени, щом усети, че сабята се забива по-дълбоко в кожата му.
— Сега се качваме на тази лодка и отплуваме към брега. Ако ме нападнете, ще ви убия — с крайно неудоволствие, разбира се, тъй като, изглежда, сте твърде свестен човек за живота, който сте си избрали. Въпреки това няма да се поколебая и за секунда да ви разпоря търбуха отгоре до долу. — Пиратът не каза нищо и тя натисна острието малко по-силно в плътта му. — Ясно ли е?
— О, да, мадмоазел… обаче… — започна той, но начаса млъкна, тъй като наблизо отекна гръм.
Вахтеният на наблюдателния пункт се строполи окървавен на палубата. Скай скочи и се разпищя от ужас.
— Боже мой! — Французинът престана да се съобразява със сабята и се огледа, за да види откъде идва смъртта.
Някакъв мъж се прехвърли през перилото, захвърли димящ пистолет върху дъските на палубата и взе в ръка пушка. Дясната страна на лицето му бе обезобразена, а ледените очи едва се подаваха изпод нахлупената над челото шапка. Грозната усмивка разкри ред гнили зъби. Дъхът на Скай спря, когато видя стоманената кука, подаваща се от десния му ръкав. Злодеят се прицели във французина и стреля без всякакво предупреждение.
При вида на строполилия се в локва кръв мъж, тя се разпищя. Можеше да разчита единствено на сабята си. Извади я решително. Непознатият срещу нея се ухили още по-гадно.
— Ама вие сте били по-миличка дори от злато — изрече той и кимна с глава.
Усети се късно. Едва в последния миг успя като през мъгла да съзре втория пират, стъпил на борда. Тежък удар по главата и тя се срути в безсъзнание на палубата.
Някъде наблизо се плискаха вълни. Усета, че се клатушка насам-натам. Весла се потапяха във вода. Отвори широко очи. Обгръщаше я дълбок мрак. Завили я бяха с някакво одеяло. Освободи се от грубата вълнена материя и загледа лицето на пирата със стоманената кука. Сабята му бе насочена към шията й.
— Хич не се учудвам, дето Сокола се е вкопчил тъй в тоя „Силвър месенджър“. Ако и вие сте част от трофея, няма какво да си говорим… Трябвало е да ви пази по-добре. Брайс ви е забелязал как надничате през прозореца и кой знае защо ми хрумна да дойда и да си ви прибера. Разбира се, не съм си и помислял, че ще ви видя на борда. Това опрости много нещата, за което сърдечно ви благодаря. — Зад нея съучастникът му продължаваше да гребе усилено. Краят на сабята повдигна една от къдриците й. — Какво щастие, че ви открих! Значи, не само ще му видя сметката на тоя Сокол, ами ще си направя и удоволствието с вас, скъпоценна.
— За целта ще трябва първо да ме убиете! — изсъска тя гневно.
Ухилен, той се приведе към нея.
— Защо не, и това е възможно.
В този момент тя реши да промени тактиката.
— Трябва да знаете, че струвам цяло състояние. Ако не ми сторите нищо и ме пуснете на свобода, то…
— Съжалявам, хубавице, но тук става въпрос за отмъщение, а не за пари. Брайс! Действай по-бързо! Трябва да хванем Сребърния сокол в „Златният англичанин“. Нека ни види със сладката плячка.
Буквално я втрисаше от студения поглед и зловонния дъх на устата му. Не, никога нямаше да позволи на това животно да се гаври с нея. По-добре да умре… Тя стана рязко с надеждата, че лодката ще се преобърне. Макар и да умееше да плува, смъртта на морското дъно бе вероятният изход — по-добре, отколкото да попадне в лапите на този звяр.
— Дръж я, Брайс! — извика пиратът и също се надигна. Лодката се разклати силно и Скай падна в топлата вода. Бяха съвсем близо до кея. Все ще стигне някак си до него… Но волите й я притегляха към дълбините.
Една ръка я сграбчи за косата и я задърпа болезнено. Скай понечи да закрещи, но глътна вода. Затеглиха я, някаква сила я повдигна, пред очите й проблеснаха светли снежинки… Малко по-късно тя разбра, че лежи на някакъв пристан. От всички страни долитаха гласове, топлият нощен въздух галеше лицето й. Притвори клепачи, отвори ги отново и загледа сатанинското лице на своя похитител. Започна да се бори със зъби и нокти, когато той започна да я загръща отново в одеялото, но всичко беше напразно.
Той я сграбчи и я метна като чувал с картофи на рамото си.
— Не се страхувай, миличка, не ми драскай бузата, защото след малко ще видиш наистина как тече кръвта.