По трудния начин

— Още няма нищо. Но все пак остават седем часа.

В апартамента цареше мъртва тишина и все още миришеше на китайска храна. Всички продължаваха да седят в дневната. Освен Бърк. Бърк все още не се беше върнал. Грегъри изглеждаше пълен с енергия, Лейн седеше изправен на един стол, но останалите се бяха отпуснали в различни пози, които издаваха умората им. Лампите светеха със слаба жълта светлина, завесите бяха спуснати, а въздухът беше спарен.

— Ела да чакаш с нас — каза Лейн.

— Трябва да поспя — отвърна Ричър. — Три-четири часа.

— Влез в стаята на Джейд — предложи Лейн.

Ричър кимна и тръгна по коридорите към стаята на Джейд. Нощната лампа все още светеше. В стаята се носеше леко ухание на бебешка пудра и чиста кожа. Леглото беше прекалено малко за човек като Ричър. Всъщност беше прекалено малко, за който и да е възрастен човек. Беше детско легло, вероятно от специализиран детски магазин. До стаята имаше собствена баня — вероятно преустроена от стая за прислугата. Имаше умивалник, тоалетна чиния, вана и душ. Душът беше монтиран на отвесна тръба и нагласен на около метър и половина над дъното на ваната. Завесата на душа беше от прозрачен найлон на жълти патета.

Ричър избута душа нагоре, съблече се и бързо се изкъпа, като използва някакъв розов сапун с форма на ягода и бебешки шампоан. На етикета пишеше „Няма да плачеш“. Де да беше вярно, помисли си Ричър. После се избърса с една малка розова хавлия, премести малката ухаеща пижама на един стол, взе възглавницата и завивките от леглото и си направи бивак на пода. Наложи се да поразчисти плюшените мечета и куклите, за да си освободи място. Мечетата бяха нови, а куклите изглеждаха така, все едно никой не си беше играл с тях. Премести и бюрото с половин метър встрани, така че всички листа се изсипаха от него. Бяха рисунки с пастел на амбалажна хартия. Виждаха се дървета, които приличаха на зелени близалки на кафяви пръчки, а зад тях имаше голяма сива сграда. Дакота Билдинг, може би гледана откъм Сентръл Парк. Имаше и още една рисунка с три фигури, една от които беше много по-малка от останалите. Може би семейството. Майка, дъщеря и доведен баща. Майката и дъщерята се усмихваха, но Лейн беше нарисуван с черни дупки в устата, все едно някой му беше избил половината зъби. Имаше и рисунка на самолет, който лети ниско в небето. Под него имаше зелена земя, небето беше синьо и в него се виждаше жълта топка — слънцето. Тялото на самолета приличаше на кренвирш и имаше три илюминатора с лица зад тях. Крилата бяха нарисувани така, все едно ги гледаш отгоре; сякаш самолетът правеше опасна маневра. Последната рисунка отново изобразяваше семейството, но двойно. Имаше двама Лейн един до друг, две Кейт и две Джейд. Все едно гледаш първата рисунка, но я виждаш двойна.