По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Сигурно щеше да пристигне чак в Бронкс, на 242-ра улица или при Ван Кортланд Парк, преди изобщо да разбере, че плячката му не е във влака.
Ричър излезе от нишата и изтупа ризата си. Върна се на улицата. Беше похарчил два долара, но беше останал сам, а точно сега искаше да бъде сам.
Портиерът на „Маджестик“ се обади горе и после посочи асансьорите на Ричър. След три минути Ричър стисна ръката на ченгето Бруър. Пати Джоузеф отиде в кухнята, за да направи кафе. Беше преоблечена с тъмен костюм, сако и панталон — делова и елегантна. Този път беше и с обувки. Излезе от кухнята с две чаши „Уеджуд“ — същите, които Ричър вече беше виждал. Даде едната на Бруър, а другата на Ричър и каза:
— Ще ви оставя да си говорите. Може би ще ви бъде по-лесно, ако не съм тук. Ще отида да се поразходя. Само през нощта се чувствам в безопасност.
— Бърк ще се върне с метрото след около час — предупреди я Ричър.
— Няма да ме види — каза Пати.
После си тръгна, като хвърли притеснен поглед през рамо, все едно бъдещето й зависеше от този разговор. Ричър я проследи с очи, докато затвори вратата, после се обърна към Бруър, за да го прецени. Бруър изглеждаше точно така, както се очаква от един детектив от полицейското управление в Ню Йорк, само че от всичко имаше по повече. Беше по-висок, малко по-тежък, с по-дълга коса, по-запуснат вид и по-енергично излъчване. Изглеждаше на петдесетина години. Или беше на четирийсет и няколко, а косата му беше посивяла по-рано.
— Ти за какво играеш? — попита той.
— Едуард Лейн ми предложи работа — отвърна Ричър. — После чух историята на Пати. Така че искам да разбера в какво се забърквам. Това е всичко.
— Каква работа ти предложи?
— Иска да ме наеме за нещо.
— Какво работиш?
— Служих в армията — отвърна Ричър.
— Живеем в свободна страна — каза Бруър. — Можеш да работиш, за когото си искаш.
После седна на канапето на Пати Джоузеф, все едно беше негово. Ричър внимаваше да не се доближава до прозореца. В стаята светеше и от улицата можеха да го видят. Той се подпря на стената близо до антрето и отпи от кафето си.
— Аз също бях ченге — каза той. — От военната полиция.
— Трябва ли да се впечатля?
— Много от твоите хора са служили на същото място. Те впечатляват ли те?
Бруър сви рамене.
— Добре, можем да поговорим няколко минути.
— Най-важното — каза Ричър. — Какво стана преди пет години?
— Не мога да ти отговоря на този въпрос — отвърна Бруър. — Никой от полицейското управление на Ню Йорк не може да ти отговори. Ако е било отвличане, значи е работа на ФБР, защото отвличането е федерално престъпление. Ако е било обикновено убийство, значи е работа на полицията от Ню Джързи, защото тялото е било открито от другата страна на моста „Джордж Уошингтън“ и не е местено след смъртта. Следователно никога не е било в нашата юрисдикция. Следователно никой от нас не може да изкаже обосновано мнение.
— Тогава какво правиш тук?
— Връзки с обществеността. На хлапето му е мъчно и иска да си споделя с някого. Освен това е готина и прави хубаво кафе. Какво повече му трябва на човек?
— Твоите хора сигурно са получили копие от документацията по разследването.
Бруър кимна.
— Да, имаме досие.
— И какво има в него?
— Предимно прах и паяжини. Горе-долу единственото, което се знае със сигурност, е, че преди пет години Ан Лейн е умряла в Ню Джързи. Тялото се е разлагало цял месец, преди да го открият. Явно не е била приятна гледка. Но са я идентифицирали по зъбите. Няма грешка, тя е била.
— Къде са я намерили?
— На празен парцел близо до магистралата за Бостън.
— Причина за смъртта?
— Черепна травма в областта на тила. Дупка от пистолет, може би деветмилиметров, но не е възможно да се определи със сигурност. Трупът е бил на открито. През дупката са влизали и излизали гризачи. А гризачите не са глупави. Знаели са, че ще надебелеят от вкуснотиите вътре, така че първо са разширили дупката, преди да влязат в черепа. Костта е била надъвкана. И все пак сигурно е бил куршум девет милиметра, най-вероятно с ризница.
— Надявам се, че не си казал всичко това на Пати.
— Ти какъв го играеш? Добрият батко? Естествено, че не съм й казал всичко това.
— Намерили ли са нещо друго на местопрестъплението?
— Карта за игра. Тройка спатия. Мушната отзад в яката й. По картата няма никакви следи, за които да се хванат криминалистите, и никой не знае какво означава.
— Нещо като подпис?