По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Бърк продължи да крачи мълчаливо.
— Ти почти ме измъкна навън насила — продължи Ричър. — И то не защото се притесняваш, че не се движа достатъчно на чист въздух.
Бърк продължи да мълчи.
— Да не искаш да си играем на въпроси и отговори? — попита Ричър.
— Може би това ще бъде най-добрият начин — отвърна Бърк.
— Окей — каза Ричър. — За парите ли става въпрос според теб?
— Не — отвърна Бърк.
— Значи парите са просто за заблуда?
— В най-добрия случай те са само половината от уравнението. Или може би паралелна цел.
— А другата половина от уравнението е причиняване на наказание?
— Точно така.
— Според теб става дума за човек, който мрази Лейн?
— Да.
— Един човек ли?
— Не.
— А колко?
— Теоретично погледнато, могат да бъдат стотици — отвърна Бърк. — Или хиляди. Може би цели народи. Объркали сме живота на доста хора, на всякакви места.
— А реалистично погледнато?
— Повече от един човек — отвърна Бърк.
— Двама?
— Да.
— Защо го мразят?
— Кое е най-лошото нещо, което един човек може да причини на друг?
— Зависи на кого го причинява — отвърна Ричър.
— Точно така — каза Бърк. — И кои сме ние?
Ричър си помисли: Тюлени, делти, разузнавачи от морската пехота, зелени барети, английски специални части. Най-добрите в света.
— Войници от специалните части — отвърна той.
— Точно така — повтори Бърк. — И какво не правим ние?
— Не оставяте никой от своите загинали на бойното поле.
Бърк не отговори.
— А Лейн го е направил — продължи Ричър. — Изоставил е двама.
Бърк спря от северната страна на Кълъмбъс Съркъл. Навсякъде около тях ръмжаха коли. Светлините на фаровете се мятаха като камшици. Вдясно се виждаше високата сребриста кула на един нов небостъргач. Широк в основата си, той заемаше цялата 59-а улица, а над нея се издигаха две еднакви кули.
— И какво е станало? — попита Ричър. — Те са имали братя или синове? Някой е излязъл от анонимност и е потърсил отмъщение? След толкова време? Заради тях двамата?
— Не е задължително да са братя или синове — каза Бърк.
— Приятели?
— Не е задължително да са приятели.
— Кой тогава?
Бърк не отговори. Ричър го изгледа невярващо.
— Господи — каза. — Изоставили сте двама живи?
— Аз не съм изоставял никого — поправи го Бърк. — Никой от нас не е. Лейн го направи.
— И ти мислиш, че те най-сетне са успели да се приберат у дома?
— Сигурен съм, че са положили всички усилия.
— Хобарт и Найт — каза Ричър.
— Знаеш как се казват?
— Очевидно.
— Откъде? С кого си говорил? В онези папки, които проверяваше, не пише нищо за тях. Нито пък в компютъра. Те са изтрити, все едно никога не са съществували. Все едно са малки мръсни тайни. Каквито са всъщност.
— Какво точно стана с тях?
— Били са ранени. Така каза Лейн. Ние изобщо не ги видяхме. Двамата бяха на предни наблюдателни постове, когато чухме изстрели от малокалибрено оръжие. Лейн отиде да провери, върна се и съобщи, че са тежко ранени и няма как да оживеят. Каза, че не можем да ги върнем. Че ще загубим твърде много хора, ако се опитаме. Затова просто ни заповяда да се изтегляме. И ние ги изоставихме.
— Какво е станало с тях според вас?
— Предположихме, че ще ги задържат като пленници. А оттам следваше изводът, че им остава около минута и половина живот.
Според мен Лейн е направил така, че да не се върнат.
— Къде се случи? — попита Ричър.
— Не мога да ти кажа — отвърна Бърк. — Ще вляза в затвора.
— Защо остана след това? Толкова дълго?
— А защо не?
— Защото останах с впечатлението, че не си доволен от начина, по който са се развили нещата.
— Аз се подчинявам на заповеди. Оставям офицерите да решават вместо мен. Винаги съм бил такъв и такъв ще си остана.
— Лейн знае ли, че са се върнали?
— Не ме слушаш — каза Бърк. — Никой не знае, че са се върнали. Никой дори не знае дали са живи. Просто предполагам. Гледам какво се случва и предполагам.
— Биха ли го направили те двамата? Хобарт и Найт? Биха ли наранили жена и дете, за да си отмъстят на Лейн?
— Питаш ме дали е оправдано? Естествено, че не. Но дали биха го направили? Разбира се, по дяволите. Войниците са прагматични хора и правят това, което върши работа. Особено след онова, което им е причинил Лейн.
Ричър кимна.
— Кой може да бъде вътрешният човек? — попита той.
— Не знам.
— Те какви бяха?
— Морски пехотинци.
— Като Картър Грум?
— Да — отвърна Бърк. — Като Грум.
Ричър не каза нищо.