Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Един ден се случи така, че добрият младеж отиде още по-далеч, но това бе по-силно от него. Не можеше да си държи езика.
— Господин Фикс — попита лукаво той събеседника си, — да не вземете да ни оставите, като стигнем в Хонконг?
— Ами, не знам! — отговори смутено Фикс. — Може би…
— Ако ни придружите — каза Паспарту, — това ще е истинско щастие за мен! Хайде, де! Един агент на Полуостровната компания няма да спре насред пътя! Отивахте само до Бомбай, а ето ви в Китай! Америка не е далече, а е на една крачка от Европа!
Фикс гледаше внимателно събеседника си, който се държеше по възможно най-любезния начин, и реши да се посмее с него. Но Паспарту не спря, а хитро го запита дали този занаят носи добри пари?
— И да, и не — отговори Фикс, без да трепне. — Има добри и лоши моменти. Но вие добре разбирате, че аз не пътувам за моя сметка!
— О! Сигурен съм в това! — извика Паспарту, смеейки се от сърце.
След този разговор Фикс се върна в каютата си и се замисли. Очевидно бе разкрит. По един или друг начин французинът беше разбрал, че е детектив. Но дали беше предупредил господаря си? Каква роля играеше той във всичко това? Беше ли му съучастник или не? Дали са го разкрили и дали всичко вече е пропаднало? Агентът прекара в тези мисли няколко мъчителни часа, като ту мислеше, че всичко е изгубено, ту се надяваше, че Фог не знае нищо. С други думи, не знаеше какво да прави.
Все пак той се успокои и реши да действа открито с Паспарту. Ако няма възможност да задържи Фог в Хонконг и ако Фог се кани да напусне окончателно английската територия, той, Фикс, щеше да каже всичко на Паспарту. Или прислужникът беше съучастник на господаря си и той знаеше всичко, и в такъв случай всичко беше изгубено, или прислужникът не знае нищо за кражбата и тогава би имал интерес да остави крадеца.
Такова беше положението на тези двама мъже, а над тях стоеше Филиас Фог с величественото си безразличие. Той добросъвестно изпълняваше обиколката си около света, следвайки орбитата си, без да се безпокои от астероидите, които гравитират около него.
И все пак в съседство имаше — както казват астрономите — една вълнуваща звезда, която би трябвало да предизвика известно вълнение в сърцето на този джентълмен! За голяма изненада на Паспарту чарът на госпожа Ауда изобщо не оказваше смущение върху господин Фог. А ако изобщо имаше подобно смущение, то би било по-трудно за изчисление от смущенията на Уран, които доведоха до откритието на Нептун.
Да! Паспарту всекидневно се учудваше на това. Той четеше в очите на младата жена такава признателност! Филиас Фог определено имаше сърце на герой, но не и на любовник. Не! Нямаше и следа от вълнение относно успеха на това пътуване. А Паспарту непрестанно се безпокоеше. Един ден, облегнат на парапета на машинното отделение, той гледаше мощната машина, която понякога се накланяше, и изведнъж при едно силно наклоняване перката се завъртя над водата. Парата изригна от клапите и това ядоса достойния младеж.
— Няма достатъчно пара в клапите! — извика той. — Изобщо не се движим! Ето какви са англичаните! Ах! Ако това беше американски кораб, щяхме да се движим по-бързо, дори подскачайки!
Глава 18. Филиас Фог, Паспарту и Фикс си гледат работата
През последните дни на пътуването времето се влоши доста. Вятърът се усили. Идващ от северозапад, той възпрепятстваше движението на парахода. „Рангун“, твърде неустойчив, се клатеше силно и пътниците с право щяха да запомнят тези дълги, досадни вълни, които вятърът вдигаше в открито море.
На 3 и 4 ноември имаше буря. Изви се силна вихрушка в морето. Половин ден „Рангун“ се движеше само с платното на предната мачта и около десет завъртания на перката, така че да заобикаля вълните. Всички платна бяха прибрани и при все това пак свистяха под напористия вятър.
Скоростта на парахода чувствително намаля и имаше основание да се смята, че ще пристигне в Хонконг с двадесет часа закъснение, а дори и повече, ако бурята не спре.
Филиас Фог наблюдаваше бурното море, което сякаш се бореше срещу него, с обичайното си равнодушие. Той не смръщи чело дори за миг, но все пак закъснението от двадесет часа можеше напълно да провали пътуването му, тъй като щеше да изпусне парахода за Йокохама. Но този лишен от нерви човек не изпитваше нито нетърпение, нито досада. Изглежда, и бурята влизаше в разписанието му, и тя беше предвидена. Госпожа Ауда, която обсъди със спътника си тази непредвидена пречка, видя, че той е все така спокоен, както и преди.