Сън срещу събота

Майчице скъпа, не разбирам деянията на старицата си, сестра Софрония. Родителите й, бедни карловци, я оставили зад зидовете на манастира едва тригодишна и вече много години живее строг монашески, живот. Тя не може да понася дишането ми в съседната собичка; усамотението я води към мъка, а не към човеколюбие. Не е ли по-велик грехът й като наказва утробата си с камък, вместо да я дари с любов?… Зная, че тези слова са богохулни, но моля владиката, моя духовен баща, ако може да пише на майка игумения и да ме преместят при друга духовна сестра… Нека й спомене Теофания русчуклийката, която се слави с отзивчива душа и ми помага в манастирския живот.

Вечер тъгувам и мисля за теб, мисля и за мама Цвета — знам, че ще намериш думи да утешиш страдащата й душа, тя има нужда от помощница в къщи, а Калофер е тъй далеко.

С благодарност целувам вас всички, които ме пратихте тук. И които ме чакате.