Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Време е да се прибирам.
— Аз също.
Когато Иън Кинлок се изправи на крака, тя забеляза, че изглеждаше спокоен. Заслужаваше това разтоварване след напрегнатата работа.
Докато я изпращаше към дома на семейство Лонстън, Сали си помисли, че тази нощ за пръв път от месеци насам щеше да спи леко.
Глава 9
Джослин остана с чашата чай дълго след като хирургът и Сали Ланкастър си тръгнаха. Леля й Лора би казала, че един нежелан съпруг е наградата, която бе заслужила с непристойните си действия. Джослин бе съгласна с нея.
Сякаш усетила настроението на господарката си, котката Изида се бе настанила в скута й, мъркаше и търкаше кафявата си глава в ребрата на Джослин. Нейно благородие разсеяно галеше копринената й козина, опитвайки да се примири с факта, че се бе омъжила за напълно непознат мъж. Симпатичен човек, когото бе започнала да харесва и да му се възхищава, но той все пак си оставаше непознат. Това бе достатъчно да накара дори и най-спокойната и уравновесена жена да изпадне в истерия.
Един оздравяващ мъж можеше да се окаже съвсем различен от онзи, който очакваше смъртта с примирено достойнство. Сделката, която бе сключил, не предвиждаше продължителен брак. Може би не по-малко от нея бе разстроен от загубата на свободата си и на възможността да се задоми по свой избор. Може би някъде имаше жена, която обичаше и за която щеше да се ожени, ако не бяха смъртоносните рани от Ватерло.
Разбира се, за развод не можеше да става дума. През целия си живот бе страдала заради отвратителния скандал след развода на родителите си. За да се получи разрешение за раздяла, се изискваше позволението на парламента, а това можеше да стане само след унизителни публични дискусии около най-интимните подробности от живота на семейната двойка.
Но дори и да бе склонна да поеме по този път, бе необходима основателна причина. В повечето случаи това бе доказана изневяра на съпругата, а Джослин нямаше намерение да се окаже в подобно положение. Но дори и да го направеше, майор Ланкастър можеше да реши, че му харесва да бъде съпруг на богата жена. Слава Богу, бе подписал документи, с които се отказваше от правата си върху собствеността й, така че поне щеше да запази състоянието си.
Благородничката поклати глава. Въображението й препускаше прекалено бързо във времето. Ако оздравееше, Дейвид можеше и да бъде различен от този, който бе пред прага на смъртта, но тя не си представяше, че ще се превърне в чудовище. Готова бе да заложи и последното си пени, че той бе честен и почтен мъж. Единствената беда бе, че Джослин просто не го искаше за свой съпруг.
Изида скочи от скута й и тупна на килима преди да се оттегли, заета със собствените си грижи. Време бе Джослин да се поинтересува от състоянието на майора.
В синята гостна Хю Морган бдеше търпеливо над съня на оперирания. Заради раната на гърба офицерът лежеше по корем, дишането му бе равномерно, а лицето му спокойно.
— Как е той? — тихо попита Джослин. Лакеят стана и приближи към вратата.
— Спи като младенец, милейди — увери я той шепнешком.
— Добре. — Понечи да си тръгне, но се спря и попита: — А как е брат ти? Чувства ли се добре в къщата?
— О, да. Той е като нов човек. Благодаря ви, че се интересувате, милейди. — Морган свенливо се усмихна. — Бяхте права за камериерките, милейди. Те отрупаха Рийс с внимание и това му се отрази много добре.
Последните думи на прислужника я развеселиха. Поне една от импулсивните й постъпки завърши с добър край.
След самотната вечеря Джослин си легна, но тревогите й не я напуснаха. Опита се да погледне философски на факта, че най-неочаквано се бе сдобила с нежелан съпруг. В крайна сметка след сто години всички щяха да бъдат мъртви и какво значение имаха сегашните им терзания? Въпреки това се въртя дълго в леглото, преди да заспи нездрав сън.
Събуди я настойчиво чукане на вратата. Изида, свита на обичайното си място до леглото, наостри уши, когато Мари влезе в семпла рокля, явно навлечена набързо.
— Хю Морган ме помоли да ви събудя. Майорът е много неспокоен, милейди, и Морган се е разтревожил.
— Ще отида да проверя. — Джослин стана и облече пеньоара, който Мари й подаде. Нахлузи пантофите си и излезе в коридора, където я очакваше Морган със свещник в ръка. — Доктор Кинлок остави ли адреса си?
— Да, лейди Джослин. Каза да го повикаме, ако е необходимо.
Тя завърза колана на пеньоара си, докато крачеше забързано към синята гостна под трепкащата светлина на свещите. Беше много късно, навярно доста след полунощ.