Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Сали с усилие се опита да потисне мрачните спомени и побърза да смени темата:
— Съжалявам, че ви причиних безпокойство да ме изпращате до дома на семейство Лонстън с каретата на лейди Джослин. Нали живеете близо до болницата „Сейнт Бартоломю“?
— Не, имам кабинет на няколко пресечки оттук, на „Харли Стрийт“. Квартирата ми е на горния етаж. Вечерям предимно в нея. — Иън Кинлок замислено разклати халбата с бира, преди да отпие. — Каква е тази история с женитбата на брат ви? Струва ми се, че има нещо необикновено около нея.
Сали му разказа накратко защо лейди Джослин е искала да стане богата вдовица и каква е връзката между плановете й и избора на Дейвид за съпруг. Случката звучеше странно, но хирургът не изглеждаше шокиран. Сали вече не бе сигурна дали нещо на света може да изненада Иън Кинлок.
Когато приключи с обясненията си, той замислено поклати глава.
— Бедната жена. Не е чудно, че двете така сте настръхнали една срещу друга. Твоята заинтересованост за изцеляването на майора се дължи само на любовта ти към него, докато действията на лейди Джослин са продиктувани от по-различни мотиви.
— Да не би да ме упреквате, че й нямам доверие? И вие ли я подозирате, че е способна да му причини зло?
— Говориш глупости, малката. Дори и ти не вярваш, че тя може да бъде заплаха за него — скастри я той. — Не видя ли как посърна лицето й, когато си помисли, че е умрял?
— Хм, наистина ми се видя угрижена — неохотно призна Сали. — Вероятно се е страхувала, че подобен инцидент ще подплаши прислужниците й.
— Може да не е искала да остане омъжена за брат ти, но той е симпатичен мъж и тя навярно се е зарадвала искрено, че съпругът й ще се излекува. Ще бъде забавно да се наблюдава как ще се погаждат двамата.
Хирурзите, принудени да поделят времето си между живота и смъртта, винаги са се отличавали с мрачното си чувство за хумор.
— Никак не ме радва идеята, че лейди Джослин може завинаги да остане моя снаха. Тя е най-надутото същество от женски род, с което някога съм се сблъсквала.
— Не е толкова лоша, въпреки че принадлежи към висшето общество. — Разряза втора ябълка. — Всъщност е доста очарователна.
Сали благоразумно се въздържа от коментар. Явно нямаше да се разберат по отношение на лейди Джослин. При тези обстоятелства най-мъдрата тактика бе да избягват спорната тема.
— Думите ви звучат твърде радикално.
— Ако е радикално да презираш богатите безделници, от които няма полза за останалите, може да се каже, че наистина съм радикал. Дамите от знатните среди са способни да похарчат за тоалет повече, отколкото припечелва бедняшко семейство за една година. А мъжете им си губят времето в избиването на беззащитни животни, като наричат това клане „спорт“. Или пък разиграват на рулетка цели състояния. — Той се усмихна дяволито. — Често съм си задавал въпроса дали нямаше да е по-добре, ако Господ да бе надарил лисиците и фазаните със същите средства за самозащита, за да се отбраняват срещу ловците като равни срещу равни.
Сали си представи лисица с пушка и прихна от смях.
— Представям си аристократите със задници, надупчени със сачми.
Кинлок също се засмя, но с женския си усет тя долови, че хирургът е преценил шегата й като неуместна. Този шотландец бе толкова необикновен, че тя напълно бе забравила задръжките си. Младата жена огледа по-внимателно мъжествените му черти и побелялата му коса. Лицето му подсказваше, че е способен да изпитва противоречиви чувства — както гняв, така и състрадание. Сали си повтори наум, че никога няма да може да му се отблагодари за това, което бе сторил за брат й.
Погледът й попадна върху останалите на масата резени от ябълката, които той бе отместил настрани. Отново забрави, че трябва по-внимателно да обмисля думите си, и го попита:
— Ще ядете ли тези резени?
Прииска й се да се скрие под масата, но той само побутна парчетата към нея.
— Ти имаш повече нужда от тях. Станала си кожа и кости.
„Намира ме прекалено мършава“ — каза си тя и взе последните два резена. Следващата й мисъл бе защо това трябва да я интересува. Изплаши се, щом осъзна, че й се иска той да гледа на нея като на жена, а не като на сестра на пациент.
Напомни си критично, че вълнението, което изпитва се дължи единствено на спокойната вечеря. През самотния си живот на девица тя не бе вечеряла с привлекателен мъж като шотландеца, с изключение на Дейвид, но братята не влизаха в този род сметка.
Разбира се, в очите на Кинлок тя бе мършава и дребна гувернантка, доста пийнала и оскърбила една красива жена, която превръщаше всеки мъж в свой роб. Почувства се унижена, преглътна остатъка от ябълката и се надигна от дъбовата пейка.