![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Оценявам вашето желание да ме поласкаете — смръщи вежди Аззи, — но не искам да слушам злословия по адрес на нашия почитаем противник. Ние, Доброто и Злото, работим в твърде тясно взаимодействие, че да ни се иска да злословим един срещу друг. Налага се и Светлината, и Мракът да живеят в един и същи Космос, ако ме разбирате.
— Не съм искал да обидя никого — побърза да каже сър Оливър. — Разбира се, нямам нищо против Доброто.
— Никого не сте обидили. Поне мен не сте — успокои го Аззи. — Да започваме ли?
— Да, господарю мой. Желаете ли да подпиша пергамента с кръв?
— А, няма нужда. Дали сте съгласието си и това е документирано. Както обясних, вие участвате, ала с това не губите душата си.
— А сега какво да правя?
— Вземете това. — Аззи бръкна в наметалото си и извади малко сребърно ключе с хитра направа. Сър Оливър го вдигна към светлината и взе да се диви на изящната изработка.
— Какво отваря този ключ, сър демон?
— Нищо. Това нещо е магийка. „Малоумия“ с двоен заряд. Сложете го някъде на сигурно място. Продължете пътуването си. В един момент — може би след няколко секунди, може би след няколко часа, но сигурно чак след няколко дни — ще чуете звука на гонг. Такъв звук издава магийката „Малоумия“, когато се привежда в позиция на готовност. Тогава извадете тази половина и тичайте да я съедините с другата. Тя е вътрешно програмирана да го направи, разбира се, но да повториш командата, никога не вреди. Магийката ще ви заведе до другата си половина, а там ще ви чака вълшебен кон. Тоя вълшебен кон ще е оседлан и с дисаги и в тях ще намерите един златен светилник. Дотук всичко ли ви е ясно?
— Съвсем ясно. Значи, да намеря светилника.
— После трябва да отидете във Венеция, ако междувременно не сте стигнали вече там. Скоро след като пристигнете, а може би и по-рано, ще откриете, че желанието ви се е сбъднало. Когато всички са готови, ще има церемония, с всичката му там необходима помпозност. После сте свободен да се радвате на късмета си.
— Добре звучи — рече сър Оливър. — Къде е номерът в цялата работа?
— Номер ли? Никакъв номер няма!
— Обичайно е все да има някакъв номер в тия работи… — мрачно рече сър Оливър.
— Откъде, да му се не види, ще знаете кое е обичайно за вълшебните истории и кое не е? Вижте, искате ли да се включите или не?
— О, всичко ще направя, всичко, каквото искате, ще направя — заотстъпва сър Оливър. — Просто се опитвам да внимавам в какво се забърквам. Но ми изглежда, сър, извинете ме, че го казвам, че май ще ми се наложи твърде много да се мотая насам-натам. Не може ли веднага да отида при вълшебния светилник?
— Така е, защото ще трябва да свършите някои неща — от момента, в който се задейства магийката, докато получите паричното възнаграждение за голямата си победа.
— Тези неща… да не са много мъчни?
— Виж сега! — Тонът на Аззи загрубя. — По-добре е да си готов да правиш, каквото ти се наложи. Ако нещо се съмняваш, върни ми ключа. Издъниш ли се, после ще ти стане много мъчно.
— О, не се страхувайте. — Сър Оливър стисна ключа, като че ли да си вдъхне самоувереност.
— Както казах, ще получите допълнителни наставления.
— Можете ли да ми намекнете какви?
— Ще ви се наложи да вземете някои решения.
— Решения? Олеле — рече сър Оливър. — Не съм съвсем сигурен, че това ми харесва. Е, както и да е. Просто трябва да правя, каквото ми се наложи и накрая всичко ще се подреди добре за мен, така ли?
— Нали това ви казвам — рече Аззи. — Злото не очаква от човека нищо повече от това, да си изпълни дълга и да се постарае при това. За летописите на Злото това е достатъчно.
— Чудесно — рече сър Оливър. — Ами да си ходя тогава, а?
— Лека нощ — кимна му Аззи.
ЧАСТ ШЕСТА
ГЛАВА 1
След като успя да се измъкне от кутията на Пандора, Илит веднага се завтече да докладва на архангел Михаил. Откри го в неговата канцелария в Старата сграда на Вси Светии в Западен Рай — преглеждаше огромна камара пергаментови разпечатки. Беше късно, Всички останали ангели и архангели си бяха тръгнали още преди часове, но в канцеларията на Михаил свещите ярко сияеха — архангелът четеше докладите на своите оперативни работници от цял свят. А някои от тях много го разтревожиха.
Илит Влезе. Той Вдигна поглед от книжата.
— О, здрасти, миличка. Да не е станало нещо? Малко смачкана ми се Виждаш.
— Всъщност, господине, току-що преживях едно приключение.
— Така ли? Осветли ме по Въпроса, ако обичаш.
— А, то Всъщност нищо не е. Някакъв смотаняк ме призова, после Хермес ме затвори в омагьосаната кутия на Пандора и накрая Зевс ми помогна да се освободя.