Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Ужасих се. „Пастис“ беше най-модното място в Ню Йорк. Ами ако се сблъскам с хора, които ще се досетят, че наскоро годежът ми е бил развален?
— Не се притеснявай — побърза да ме успокои Джули, видяла разтревоженото ми изражение. — Там няма да срещнем познати. Никой в Уест Вилидж не става преди дванадесет.
Докато шофьорът ни откарваше към центъра, започнах да се чувствам по-добре. Беше приятно най-после да напуснеш леглото и много забавно да се пътува в новата кола на Джули: лимузина с кожени седалки в карамелен цвят. Вече не плачех истерично, дори успях да се разбъбря, когато поехме по Пето авеню.
— Искаш ли да дойдеш на морската вила през уикенда? Къщичката за гости ще е само за теб. Татко много ще се зарадва да те види — предложи Джули.
— С удоволствие — приех аз.
— Браво на теб — възторгна се Джули. — Преди да се усетиш, ще се оправиш напълно.
Разбитото сърце обаче е коварна работа: точно се почувстваш една идея по-малко истерична, то те пробожда и ставаш по-истерична, отколкото в началото. Докато напредвахме по Петдесет и седма улица, зърнах гигантски билборд с огромен пръстен с три диаманта. Под снимката се мъдреха думите: три начина да и кажеш, че я обичаш. Първият ми пристъп на плач за деня започна мигновено. Защо тези хора от „Де Борс“ искаха да ме довършат? Не знаеха ли, че рекламирането на годежни пръстени действа изключително травмиращо на населението с развалени годежи?
— Господи! — възкликна Джули. — Какво има?
— Онази реклама за годежния пръстен ми напомни какво ми се е случило.
— Но, мила, ти така и никога не получи годежен пръстен, следователно това не бива да ти влияе.
— Знааам — проплаках. — Представи си обаче колко по-разсссстроена щях да бъда, ако го бях получила. Господи, не издържам повечееее…
— Хайде, мила, вземи тоалетна кърпичка от „Версаче“. Те винаги ми помагат да се почувствам по-добре.
Избърсах си носа и се опитах да се съсредоточа върху нещо приятно, като вътрешността на колата. Измъкнах списание „Ню Йорк“ от джоба на гърба на седалката пред мен. С пастелнорозови букви на корицата беше изписано: „25 НАЙ-РОМАНТИЧНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЖЕНИТБА В МАНХАТЪН“. Който и да беше главният редактор на „Ню Йорк“, той бе несъмнено болен, за да постъпва така. Заглавието ми напомни за работата ми и че напълно съм забравила да уговоря нова дата за интервюто с наследницата в Палм Бийч. Явно не ме биваше да се справя с нищо. Затворих си здраво очите и не ги отворих, докато не пристигнахме в „Пастис“.
Както бе предположила Джули, сладкарницата се оказа празна. Седнахме в ъглово сепаре да пием кафе. Отново се почувствах по-добре: мястото беше страхотно, а сервитьорът ни — изключително привлекателен. Джули прелистваше списание „Ние“, а аз успях да преглътна парче от яйцата по бенедиктински.
— Джули, дали онова, което ми се случи, е истина? — попитах аз.
— Ами пише го в „Ние“, а отпечата ли се нещо там, значи е официално — обясни Джули и ми показа страницата със светската хроника.
Сепнато си поех въздух. Както знаете, твърдо вярвам на клюките. Сега, щом за мен пишеше в манхатънско жълто списание, значи всичко е истина. Нещата бяха просто отвратителни!
— Господи, значи дори няма да успея да го запазя в тайна — простенах. — Толкова ме е срам!
— Погледни на нещата от друг ъгъл: поне няма да ти се налага да минеш през ада да осведомиш всички, че сватбата няма да се състои, защото всички ще са го прочели. Така е много по-добре, повярвай ми — увери ме Джули. — Неприятните писания понякога имат предимства.
— Ей! — прекъсна ни ведър, чуруликащ глас. Принадлежеше на Кристъл Фийлд — момиче, прекалено красиво, за да понеса компанията й в момента. Имаше загар и носеше кошничка, от която надничаше очарователно териерче с червена панделка на врата. Малките кученца са страшно модерни (защото няма никакъв проблем да ги вземеш като ръчен багаж по време на полет до Париж), както и плетените кошнички от китайския квартал, в които да ги разнасяш. Кристъл пристъпваше в абсолютен синхрон с модата. Появата й точно в този момент от живота ми беше tres трагична за мен. Тя изглеждаше депресиращо сияеща. Няколко секунди по-късно към нас се присъедини и гаджето й Били. Страшно е привлекателен; двамата моментално се хванаха за ръка. Очевидно бяха силно влюбени. Това не ме засягаше. На Кристъл и Били всичко им беше прекалено наред, за да се каже, че връзката им е истинска; нямаше да издържи на изпитанието на времето.
— И двамата сте с хубав тен — отбеляза Джули.
— Придобихме го по време на медения месец — усмихнато обясни Били. — Току-що се връщаме.