Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Само това правя — уверих го аз. — През цялото време се опитвам да измисля как да те направя щастлив и…
— Затова ли забрави да попиташ как е минал прегледът ми при лекаря днес?
— Представа нямах, че си ходил на лекар…
— Автоматично трябва да се досещаш за подобни неща, ако ще се омъжваш за мен.
— Но ти дори не ми даваше възможност да говоря с теб — оплаках се аз. — Секретарката ти не ме свързваше.
— Защото й наредих да не ми прехвърля ’ибаните ти обаждания.
Сега вече плачех с всичка сила. Огромни като диамант от „Хари Уинстън“ истерични сълзи се стичаха по лицето ми.
— Откъде да разбера какво искаш, като не ми позволяваш да попитам? — не се предавах.
— Престани да ми задаваш въпроси! — изкрещя той. — Казах ти: трябва да го знаеш автоматично.
Свлякох се от дивана. Краката ми се подгънаха като спагетите, които поднасят в „Да Силвано“. Наполовина коленичих, наполовина легнах върху зебровия килим в краката на Зак. Омъжените момичета явно са страшно умни, щом едно от изискванията на брака е да знаят всичко, от което съпрузите им се нуждаят, без да си говорят с тях. Зак отиде до шкафа.
— Дори нямаш ’ибано дивиди устройство, нали? — Започна да отваря и да затръшква чекмеджетата. Както подозирах, никъде не откри дивиди устройство. — Имаш „социални“ възражения срещу тях, нали? И не харесваш Мартин Скорсезе. Дори не си гледала „Апокалипсис сега“.
— Той е на Франсис Форд Копола, скъпи — уточних.
— Защо вечно ми противоречиш? — изкрещя той. — Ако обичаш някого, не проявяваш несъгласие с него. Но ти явно не знаеш как да обичаш друг освен себе си. Дори не се познаваш. Няма да забележиш, че е настъпил апокалипсис, ако върху него няма етикет на „Гучи“.
— Всъщност предпочитам „Клое“ — прошепнах тъжно.
Ето, той не знаеше нищо за мен; дори нещо толкова важно, — каква марка джинси предпочитам.
Зак ме погледна с празен поглед, после отвори вратата и си тръгна. Може да се каже, че току-що научих смисъла на израза „пристъп на срам“. Сълзите вече се стичаха по-бързо от лавина в Аспен. Но стана нещо още по-лошо — тази разправия завинаги ми отне неизменното удоволствие, което ми доставяше „Талантливият мистър Рипли“ — филмът, станал образец за психологически трилър.
6.
Чух някой да шепне.
— Щом не се появи на разпродажбата на „Шанел“, нещата май наистина са сериозни. В смисъл — наистина го е обичала.
— Винаги съм намирала фотографиите му за малко отвъд — просъска друг глас. — Няма начин да се омъжа за човек, според когото удавен камион е симпатичен.
Чух да се отваря врата.
— Вие двете, млъкнете! Ще я събудите. Отивам до аптеката да й купя още „Ксанакс“. Наблюдавайте я тихичко.
Вратата се затвори и някой изчезна.
Къде се намирах? Струваше ми се прекалено голямо усилието да си мръдна краката или ръцете, или да отворя очи. Усещах тялото си като парче сирене бри, престояло в хладилника прекалено дълго. През няколко минути в главата ми, точно зад дясната вежда, сякаш се забождаше игла.
Мълчание, после — няколко въздишки, още по-после:
— Господи, погледнете я. Съвсем е ан, но не като супермодел, а като изтерзан от всичко човек. Господи!
— Появила се на срещата в пет сутринта с оплакването, че преживява небивал пристъп на срам. Потънала в сълзи, съобщила, че сватбата се отменя. Джули каза, че била облечена само в крадено палто от чинчила и пликчета.
Явно ме бе сполетяло сватбено бедствие. Божественото на успокоителни хапчета от рода на „Ксанакс“ е, че дори да си в епицентъра на собствената си лична романтична трагедия, пак се случва да не забележиш.
— Щеше да изглежда грандиозно в булчинска рокля. Жалко. Тъжна история. Вера Уанг ще припадне. Три пъти ходи до Индия, за да наблюдава лично как поставят мънистата по булото. Щеше да е най-върховното було, сътворено някога от Вера Уанг. Цяла година го бродираха. Какво ли ще прави с него сега?
— Защо не й помогнеш? Вземи булото за твоята сватба. Ще бъде мила постъпка. Така и Вера ще остане доволна.
— Да, вярно. Защо да не взема булото в израз на висша доброта?
— Всички в града ще решат, че си най-великодушната приятелка, която е имала. Господи, представяш ли си унижението, съпровождащо развалянето на годеж? Превръщаш се в момиче, което почти се е омъжило. Тя вече няма да може да се появи в „Киприани“ да изпие едно „Белини“. Невероятен позор!
Молех се тези добри хора да са ме отвели в приют за душевноболни, в отделението на страдащите заради развален годеж, някъде в планината Синай.
— Както знаете, не съм по клюките и разчитам да не споменете пред никого, но разбрах, че са скъсали, защото той я заловил да праща съобщение на Джули, докато… сещате се…