Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Взела съм новия филм на Скорсезе.
Лицето на Зак грейна. Обожава изпълнените с пороци филми на Скорсезе. Още по-непринудено добавих:
— Да направя ли по един „Мохито“ преди това?
Вече мислех доста трескаво. Хрумването за филм на Скорсезе беше страхотно. Оттук нататък беше важно Зак да повярва, че наистина имам на разположение и филм на Скорсезе, и дивиди устройство, а същевременно в никакъв случай да не заподозре, че не разполагам нито с едното, нито с другото, както и че от дън душа ненавиждам мрачния реализъм на Скорсезе.
— Предпочитам просто да изгледаме филма — обяви Зак.
— Добре — съгласих се ентусиазирано.
„Прави се на Никол Кидман — заповядах си аз. — Изиграй достойната за «Оскар» роля на Съвършеното гадже, независимо от травмата, която изпитваш в момента.“ Обух си чехлите с висок ток и свалих коженото палто от чинчила. Нямаше начин Зак да настоява да гледа филм, като види стройните ми крака в мрежести чорапи и зърне дупето ми. Запътих се към шкафа, където уж държах дивиди устройството си. И тогава се случи нещо наистина късметлийско: усетих ръката на Зак върху гърба си. Най-накрая това бельо си изплащаше парите. Само с едно умело движение на китката на Зак и то лежеше на пода, а ние се строполихме върху дивана. Защо проявих такова подозрение спрямо пътуването до Филаделфия, което той така и не осъществи? Прощавам му всичко, помислих си, абсолютно всичко.
След тази нощ всичко щеше да е прекрасно. Зак обръщаше специално внимание на всички най-подходящи места. Моля ви, не споделяйте с никого, защото ще кажат, че съм си получила заслуженото, задето се правя на страхотна фукла, но изпитвах неудържима потребност да съобщя на Джули колко главозамайващо тече отново любовната ми история и как в момента правим сложни акробатични номера върху дивана. Докато Зак изследваше областта около триъгълника ми, грабнах телефона и тайно набрах следния текст (Дафне ме бе научила как да го правя, дори когато физическите ми движения са лишени от пълна свобода):
всичко великолепно зак и moi сме в бразилия целувки
Веднага получих отговор.
ще ми заемеш ли раираното си поло за събитието утре?
Понякога Джули проявява лош вкус при избора на дрехи. Блузата с широките ръкави щеше да отива повече на косата й, но не посмях да изпратя друго съобщение, за да не забележи Зак.
— Скъпи, хайде да се преместим на леглото — предложих и го улових за ръка. — Можем да изкараме там цяла нощ.
По лицето му се изписа странно изражение. Той се изправи и започна да се облича. Най-накрая заговори.
— Няма да се оженя за теб. Това дойдох да ти кажа.
Отворих уста, но не излезе нито звук. Все пак по някое време успях да прошепна:
— Но ние току-що… Нали сега се…
— И какво от това? — попита той, загледан през прозореца.
Обух си пликчетата, наметнах чинчилата и седнах под „Удавеният камион“, който бях окачила преди няколко седмици над дивана. Какво направих? Как преминахме от интимното прилепване на телата ни дотук? Какво се бе случило откакто за последен път видях Зак?
— Но защо? — промълвих.
— Забавлявахме се. Беше приятно, но е време да сложим точка и да се движим напред — каза той, без дори да ме погледне.
— Друго момиче ли има?
— Ти си прекалено себична за мен. Не си онова, което ми трябва вече. Необходимо ми е истинско независимо момиче, което не настоява непрекъснато за внимание.
По бузата ми се плъзна самотна сълза. Телефонът ми избибипка.
— Извинявай — прошепнах.
Бях получила съобщение от Джули.
уха! поздрави зак от мен, джули
— Джули те поздравява — предадох съобщението с прегракнал глас.
Гласът ми направо бе изчезнал. Започнах да треперя, но не от студ.
— Тя пък откъде знае, че съм тук? Никой никога не знае какво правя — тросна се Зак.
Очите му се присвиха подозрително.
— Ами… сигурно неволно…
Така и не довърших изречението. Зак грабна телефона от ръцете ми и прегледа съобщенията. Положението бе по-лошо от това почти да ме разкрие, че не притежавам дивиди устройство.
— Бразилия?! Писала си съобщения на ’ибаната си приятелка, докато съм те чукал?! Себична не е достатъчно силна дума за теб.
— Ще се поправя, скъпи — умолително изхленчих. — Съзнавам, че съм изключително егоистично момиче, но мога да се променя.
— Няма начин. При теб всичко е „Аз, Аз, Аз“. Някога мислиш ли за другиго, освен за себе си? Мислиш ли понякога за мен например?