Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Не разбирам защо постоянно се връщаш, за да страдаш — раздразни се Джули. — Обясних ти, че е чудовище, и сега той го доказа.
Джули беше права, съзнавах го, но това не правеше нещата по-лесни за мен. Много нюйоркски момичета следват ирационален модел на поведение: колкото по-зле се държи един мъж с тях, толкова повече нараства желанието им да са отново с него. Ако все пак отново се съберат, той се държи по-лошо от преди. Накрая връзката свършва, защото той е ужасен, какъвто е бил от самото начало, но минава известно време преди момичето отново да започне да изглежда нормално, разумно и овладяно. Основната цел на занятието е ти да зарязваш, а да не си зарязаният. Чудех се защо Джули не го разбира, но пък тя беше едно от най-нерационалните момичета в града.
Опита всякакви начини да ме развесели. Но каквото и да ми кажеха започвах да се чувствам само по-зле. Например, когато подметна: „Дори не заслужава такова страхотно и хубаво момиче като теб“, се почувствах не депресирана, а отвъд! В края на краищата точно това казвам и аз на момичетата, които не са нито особено страхотни, нито хубави, за да ги утеша, след като гаджетата им са ги зарязали.
В продължение на три дни не излязох от стаята за гости на Джули. Зак не се обади. Развих остра форма на раздялорексия — заболяване, характерно за всички момичета в Ню Йорк и Ел Ей, след като гаджетата им са ги зарязали: напълно губиш апетит и съвсем скоро можеш да се вмъкнеш в дрехи детски размер. Не хапвах нищо, дори любимите ми ванилови тарталети, които Джули поръча специално да донесат от пекарна „Магнолия“ в центъра на града. Бях тотално помръкнала. Лара непрекъснато се опитваше да ме утеши за външния ми вид, повтаряйки как мечтае да хване раздялорексия — тогава нямало да пръска толкова време и пари по диетолози и персонални инструктори по гимнастика. Истината е, че приличах на резен сьомга, само дето никой никога не се отказва от резен сьомга, а мен никой не ме желаеше.
Бях попаднала в хотел „Разбитите сърца“, където се чувстваш по-нежелан от парче несготвена риба.
И други признаци издаваха колко дълбоко бях разстроена. Например бях в състояние да слушам единствено музиката на Марая Кери, а само по себе си — като се замисля — това е по-тревожно дори от раздялорексия. Джули предложи да докара Ксения, маникюристката полякиня, която се грижи за всички холивудски звезди, но аз простенах: „Не, благодаря.“ Явно се бях превърнала в безнадежден случай, за да се откажа от Ксения. В смисъл, понеже съм толкова вманиачена да поддържам външния си вид, ноктите буквално ме болят, ако не са намазани със захарно розов лак „НАРС“. Но ще ви призная: дори болката в ноктите бе по-поносима от разкъсващата ме в момента болка.
На четвъртия ден Джули обяви намерението си да ме изведе. Близначките Вандонбилт даваха обяд, за да подпомогнат благотворителния си обект — девическо училище в Гватемала. Близначките караха Джули винаги да се чувства tres неловко, защото макар и по-богати от нея, постоянно проявяваха готовност да помогнат на нуждаещите си.
— Не искам да ходя. Толкова ме е срам, че мисля никога вече да не си покажа носа навън — решително се възпротивих аз.
— Слушай, и на мен не ми се ходи, мила, но те са ми братовчедки и се налага да им покажа, че съм не по-малко доброжелателна от тях. Никога няма да разбера защо предпочитат да живеят в онзи средна ръка апартамент и да носят средна ръка дрехи, когато могат да си купят най-доброто, предлагано от „Долче и Габана“. — После по-тихо добави: — Не можеш да останеш тук завинаги. По някое време трябва да излезеш.
Измъкнах се от леглото и някак успях да се облека. Доста се изплаших, когато се видях в огледалото: косата ми стърчеше все едно е слама, а лицето ми беше подпухнало; джинсите ми висяха като торба и сякаш бях облякла няколко номера по-голяма тениска. Приличах на някоя от окаяните фенки на Марк Джейкъбс, които се навъртат из магазините „Марк“ на Бликър Стрийт в събота. Различавахме се по едно: те харчеха цяло състояние, за да изглеждат така недохранени. Джули, неотразима в розовата си лятна рокля, страшно хареса обезобразения ми вид.
— Изглеждаш шикозно, като пристрастена към хероин — заключи тя. — Близначките Ванди ще умрат, когато те видят.
Е, поне нещо положително може да излезе от посещението, помислих си.
Джули пожела да се отбием в „Пастис“ за по едно безкофеиново кафе с мляко, преди да отидем на обяда.
— Необходимо ми е да се настроя за прекарване в центъра на града — обясни тя.