Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Давай, Ана! - викна Крисчън. Скочих на педала и буквално усетих как се забива в пода. Залепени на седалките, профучахме през светофара.
- Тръгва по Стюарт - каза Сойър.
- Не го изпускай Люк!
-Люк?
- Така се казва.
Погледнах го бързо. Той ме гледаше все едно съм луда.
- Гледай пътя! - викна.
Не обърнах внимание на тона му.
- Люк Сойър?
- Да! - каза раздразнено Крисчън.
Ама и аз съм една! Човекът ме охраняваше до работа и обратно от месец и половина, а аз дори не бях попитала за малкото му име.
- Да, мадам. Люк. Така се казвам - чух спокойния глас на Сойър. - НО кара по Стюарт Стрийт, сър. И кара наистина много бързо.
- Давай, Ана! Стига приказки! - изрева Крисчън.
- Спря на първия светофар - обади се Сойър.
- Ана, тук! Бързо! - викна Крисчън и посочи паркинг от юж-ната страна на Борен Авеню. Завих, гумите изсвистяха, и вкарах колата в препълнения паркинг.
- Мини отзад! - изкомандва Крисчън и аз с бясна скорост минах в най-отдалечената част на паркинга. Колата едва ли се виждаше от пътя.
- Тук! - Той посочи едно място за паркиране. „Мамка му! Иска да паркирам! О, не!“
- По-бързо!
И за първи път в живота си успях да паркирам. И то перфектно. Едва ли някога щях да успея да го направя пак.
- Скрихме се в паркинга между Стюарт и Борен. Най-отзад сме - каза Крисчън по блакберито.
- Добре, сър. - Сойър явно беше изнервен. - Останете там. Ние ще го проследим.
Крисчън ме погледна.
- Добре ли си?
- Разбира се - прошепнах съвсем тихо.
- Който и да кара онзи додж, не може да ни чуе, знаеш, нали?
- засмя се той.
И аз се засмях с него.
- Минаваме покрай паркинга между Стюарт и Борен. Подмина ви. Не ви е забелязал, сър - докладва Сойър.
Двамата облекчено се отпуснахме.
- Страхотно, госпожо Грей! Много добре шофирате - каза Крисчън и ме погали по бузата с връхчетата на пръстите си. Сепнах се и си поех въздух. Не бях забелязала, че съм спряла да дишам.
- Това означава ли, че ще спреш да мърмориш за начина, по който карам? - попитах.
Той се засмя - гърлен пречистващ смях. Като катарзис.
- Не бих стигнал чак толкова далеч.
- Благодаря ти, че ми позволи да карам колата ти. И то при такива обстоятелства. - Отчаяно се мъчех да запазя бодростта в гласа си.
- Може би сега ще карам аз.
- Честно казано, не мисля, че мога да сляза и да ти отстъпя волана. Краката ми са като от желе. - И започнах да треперя цялата.
- От адреналина е, бебчо. Справи се страхотно. Както винаги. Направо ми взе акъла, Ана. Никога не ме разочароваш. - Погали ме, очите му бяха пълни с любов, страх, съжаление, но не към мен, а за случилото се. Толкова много емоции в един поглед.
Думите му ме довършиха. Полузадушеното в свитото ми гърло стенание си проправи път и заплаках.
- Не, бебчо, не плачи. Моля те, не плачи. - Той се пресегна през лоста за скоростите и въпреки че беше тясно за двама ни на една седалка, ме издърпа в скута си. Загали косата ми, приглаж-даше я, събираше я от лицето ми, целуваше очите ми, бузите, а аз увих ръце около врата му и заплаках с лице, опряно във врата му. Той зарови нос в косата ми и ме стисна. И така седяхме, безмълвни, прегърнати.
Гласът на Сойър ни сепна.
- НО намалява покрай „Ескала“. Тръгва нагоре към кръстовището.
- Следвай го! - нареди Крисчън.
Обърсах носа си с ръка и поех дълбоко дъх, за да се успокоя.
- Обърши се в ризата ми - каза Крисчън и ме целуна по челото.
- Извинявай - казах. Чувствах се неловко, че съм се разревала.
- За какво?
Издухах си пак носа, той повдигна брадичката ми и ме целуна нежно.
- Красивото ми момиче! Устните ти са така меки, когато плачеш - прошепна.
- Целуни ме пак.
Крисчън застина; едната му ръка беше на гърба ми, другата -на дупето ми.
- Целуни ме - казах задъхано. Гледах как устните му се разделят, как поема рязко дъх. Пресегна се напред, измъкна блакбери-то от колоните и го метна на шофьорската седалка до сандалите на изтегнатите ми през лоста крака. И тогава устните му се залепиха върху моите, дясната му ръка се зарови в косата ми, хвана я и закова главата ми на място. Другата му ръка галеше лицето ми. Езикът му нахлу в устата ми - аз го чаках готова. Адреналинът се превръщаше в похот. Желанието пронизваше тялото ми като хиляди иглички. Стиснах лицето му в ръцете си, прокарах пръсти по бакенбардите, поглъщах аромата, вкуса на Крисчън. Той изстена, усетил трескавия ми отговор, и слабините ми светкавично се свиха в болезнено желание. Ръката му се придвижи надолу по тялото ми, през гърдите, кръста, до дупето. Не можех да издържа, без да мърдам.