Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Защо си толкова доволен? - попитах.
- Защото този разговор е толкова... нормален. - Усмихна ми се пак.
- Нормален? Не и след три седмици брак, не! Със сигурност не е така - изсумтях.
Усмивката му се стопи.
- Шегувам се, Крисчън - добавих светкавично. Не исках да съсипвам настроението му. Порази ме колко несигурен в себе си е понякога.
Може би винаги е бил такъв, но бе крил умело тази несигурност зад черупката си, и то каква черупка. Толкова беше лесно да се закачаш с него. Вероятно не беше свикнал някой да го дразни на шега. Удивих се колко много имаме да учим един за друг, да се откриваме.
- Не се тревожи, ще карам сааба - казах и се загледах през прозореца. Отчаяно тласках лошото си настроение назад.
- Какво има, Анастейжа?
- Нищо.
- Някой ден ще ме побъркаш, Ана. Кажи ми!
Обърнах се и го погледнах.
- Кажи ми, Крисчън.
- Опитвам се - каза нежно.
- Знам. И аз. - И с това настроението ми отскочи с... милиметри.
Карик изглеждаше направо смешен с готварска шапка и нелепа престилка с надпис „Лицензиран майстор на грила“. Всеки път, когато го погледнех, ме напушваше истеричен смях. Всъщност настроението ми се беше оправило почти до нормалното. Бяхме седнали около масата на терасата пред къщата на Грей и се наслаждавахме на топлото лятно слънце. Грейс и Мия редяха салата след салата, Елиът и Крисчън си разменяха шеги и обсъждаха плановете на новата къща, а Итън и Кейт ме въртяха на шиш за подробности около медения месец. Крисчън не пускаше ръката ми. Пръстите му си играеха с годежния ми пръстен.
- Така че ако успееш да финализираш плановете с Гиа, имам прозорец от септември до средата на ноември и ще пратя всичките си хора - каза Елиът, протегна се и плъзна ръка около рамото на Кейт. Тя грейна.
- Гиа трябва да дойде да обсъдим плановете утре вечер - отвърна Крисчън. - Надявам се да приключим бързо. - Обърна се и ме погледна изпитателно.
О, това беше новина.
- Разбира се. - Усмихнах се, предимно защото всички ни гледаха, но пак се ядосах. Защо трябваше да прави тези уговорки, без да ми казва? Или всъщност беше заради Гиа - сластното бедро, едрата цица, скъпите дизайнерски дрехи и парфюми и твърде провокативна усмивка. И всичко това - заради моя съпруг. Подсъзнанието ми ме погледна укорително. „Не ти е дал никакъв повод да го ревнуваш!“
Какво ми ставаше днес? Ту отскачах нагоре, ту се забивах надолу. Какво ми ставаше?
- Ана! - обади се Кейт. - Къде си? В Южна Франция ли?
- Да - отвърнах с усмивка.
- Изглеждаш страхотно - добави тя, макар да се намръщи, докато го казваше.
- И двамата изглеждате прекрасно - усмихна се Грейс, а Елиът отново напълни чашите.
- За щастливата двойка - вдигна чаша Карик и всички около масата заповтаряха след него.
- И поздравления за Итън, за приемането му в магистърската програма на Сиатъл - изчурулика гордо Мия и се обърна към Итън с прелестната си усмивка. Той също й се усмихна, но беше трудно да се разбере дали са стигнали донякъде.
Надавах по едно ухо на разговорите. Крисчън беше навлязъл в подробности за медения месец. Говореше спокойно, подредено, и не спомена за палежа, все едно беше забравен. Аз обаче не можех да се отърся от лошото настроение. Захванах се с храната. Беше ми казал, че съм дебела. По дяволите! Та той само се шегуваше! Подсъзнанието ми ме гледаше тревожно. Елиът бутна някаква чаша с вино и докато подсушат, настана лека суматоха.
- Ще те заведа в къщата при лодките и ще те напердаша, ако не се отпуснеш и не се отървеш от това настроение - прошепна ми Крисчън.
Ахнах шокирана. Моля? Не, само се шегуваше!
- Няма да посмееш - изръмжах, но някъде дълбоко в мен се надигна познатото сладко привличане. Той ме погледна, повдигна вежда и наклони глава настрани. Разбира се, че би посмял! Погледнах Кейт. Тя седеше срещу нас и ни гледаше с интерес. Обърнах се към Крисчън и присвих очи.
- Първо трябва да ме хванеш. В момента съм с обувки без токчета.
- Ще е много забавно да опитам - прошепна съблазнително в ухото ми той.
Изчервих се, но се почувствах по-добре.
Тъкмо свършихме с десерта - ягоди и сметана, и заваля пороен дъжд. Всички скочихме да прибираме чиниите и чашите от масата и ги скупчихме в кухнята.
- Добре, че времето беше милостиво да си довършим обяда -каза доволно Грейс.
Крисчън седна зад лъскавото черно пиано, натисна педала и започна да свири мелодия, която познавах, но пак не се сещах къде съм я чувала.