Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Грейс ме попита за впечатленията ми от Сен Пол дьо Ванс. Беше ходила там с Карик преди много години, на медения им месец. Стори ми се добра поличба. Все още бяха щастливи заедно. Кейт и Елиът се бяха гушнали на един от диваните, а Карик, Мия и Итън се бяха задълбали в сериозен разговор. Нещо относно психология вероятно.
Изведнъж всички като по сигнал спряха да говорят и погледнаха Крисчън с отворени от почуда усти и очи.
Какво ставаше, за бога?
Той свиреше и си пееше. Всички млъкнахме, заслушани в мекия му мелодичен глас. „Където и да отидеш, ще те последвам“. Та аз го бях чувала да пее. Нима никой от тях не го беше чувал? И изведнъж той спря, осъзнал, че всички са млъкнали и го гледат. Кейт ме погледна въпросително, аз вдигнах рамене, той се завъртя на столчето и се намръщи, очевидно смутен, че е станал център на вниманието.
- Не спирай - окуражи го Грейс. - Никога не съм те чувала да пееш, Крисчън. Никога. - Гледаше го с почуда и възхищение. Той я погледна разсеяно, после просто... вдигна рамене. Очите му скачаха нервно от мен към френските прозорци и обратно. И тогава всички започнаха някакви шумни импровизирани разговори. А аз гледах моя мил, моя тъй скъп съпруг.
Грейс хвана импулсивно ръцете ми и ме прегърна.
- О, мое мило дете! Благодаря ти! Благодаря ти! - шепнеше така, че само аз да мога да я чуя. В гърлото ми заседна бучка.
- Ами... - Не разбирах за какво ми благодари.
Грейс се усмихваше, очите й блестяха. Целуна ме по бузите. Какво бях направила?
- Ще направя чай - каза тя. Гласът й бе пресипнал, натежал от стотиците удавени в гърлото й сълзи.
Отидох при Крисчън, който седеше и гледаше през френските прозорци.
Той уви ръка около кръста ми и ме придърпа към себе си. Пъхнах ръка в задния джоб на джинсите му. Загледахме дъжда.
- По-добре ли си?
Кимнах.
- Хубаво.
- Определено знаеш как да накараш хората да млъкнат.
- Че аз го правя през цялото време - каза той и се усмихна.
- На работа е едно, тук е друго.
- Права си, не го правя тук.
- И никой никога не те е чувал да пееш?
- Очевидно - каза сухо той. - Ще си тръгваме ли?
Опитах се да преценя настроението му. Очите му бяха меки, топли и някак замислени. Реших да сменя темата.
- Ще ме пердашиш ли? - прошепнах и изведнъж стомахът ми се сви от притеснение, а може би от очаквай^... Може би имах нужда точно от това, може би това ми беше липсвало. Той ме погледна, очите му потъмняха.
- Не искам да ти причинявам болка, но определено ще съм много щастлив да си поиграем.
Огледах се. Около нас нямаше никой и не можеха да ни чуят.
- Само ако се държите непослушно, госпожо Грей - прошу-шна той в ухото ми.
Само седем думи, но с толкова много сексуален заряд! Толкова обещания!
- Ще видя какво мога да направя по въпроса - засмях се.
Взехме си довиждане с всички и тръгнахме към аудито.
- Дръж! - подвикна ми той и ми подхвърли ключовете. - И внимавай да не я удариш - добави сериозно. - Това наистина ще ме ядоса.
Устата ми пресъхна. Даваше ми да карам аудито? Неговата кола? Моето друго аз веднага нахлузи кожени шофьорски ръкавици и смени токчетата с обувки с плоска подметка.
- Сигурен ли си? - попитах смаяно.
- Да. И хайде да тръгваме по-бързо, преди да съм си променил решението.
Не мисля, че някога се бях усмихвала толкова озъбено и ма-лоумно. Той врътна очи и ми отвори шофьорската врата. Още не беше седнал, даже не беше отворил вратата, а аз вече бяха запалила двигателя.
- Нетърпелива ли сте, госпожо Грей? - попита той малко тревожно.
- Много.
Дадох на заден и обърнах на алеята пред къщата. Удивително! Не загасна. Оле, педалите бяха много чувствителни. Внимателно подкарах по алеята и погледнах в огледалото за обратно виждане. Сойър и Райън се качваха в другото ауди 81Ж Нямах представа, че охраната е тук. Намалих, преди да изляза на улицата.
- Притесни ли се?
- Не - каза той сухо, с което всъщност ми съобщаваше, че е страшно притеснен. Горкичкият ми Петдесет! Искаше ми се да се смея на себе си, че съм така нервна и развълнувана, и на него, че е така притеснен. Едно зловещо палаво гласче ми подшушна да избягаме на охраната, ей така, за майтап. Огледах се. Предницата на колата вече беше стъпила на асфалта. Нямаше никакви коли и аз... не се сдържах. Натиснах газта и се стрелнахме напред.
- Ана! Намали, ще ни убиеш!
Отпуснах газта. Леле, тая кола направо летеше!
- Извинявай. - Опитвах се да съм сериозна, но не успявах. Крисчън се усмихна, но май по-скоро с облекчение, отколкото на извинението ми.
- Е, това може да се зачете като палаво поведение - каза някак между другото.