Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Крисчън, за теб всеки мъж е мой обожател! - Врътнах очи.
- Дали бъркам, или наистина току-що ми врътна очи?
Пулсът ми се ускори.
- Очите никога не ви лъжат - прошепнах. Въздухът не можеше нито да влезе, нито да излезе през свитото ми гърло.
Той ме изгледа с онова опушеносиво арогантно весело изражение.
- И какво предлагаш да направим по въпроса?
- Нещо по-грубо.
Той примига изненадано.
- Грубо?
- Да, грубо.
- Искаш още?
Кимнах срамежливо. Вратите се отвориха и си бяхме у дома.
- Колко грубо? - попита той задъхано. Очите му потъмняха.
Гледах го и не отговарях. Той затвори очи за момент, отвори ги
и буквално ме помъкна към фоайето.
Сойър ни чакаше в салона.
- Искам цялата информация след час - каза му Крисчън.
- Да, сър - отвърна Сойър и тръгна към офиса на Тейлър. Имахме цял час!
Крисчън ме погледна и попита пак с недоверие:
- Грубо?
Кимнах.
- Е, госпожо Грей. Имате късмет. Днес изпълнявам желания.
6.
- Имаш ли нещо предвид? - попита Крисчън и заби очи в моите. Свих рамене. Изведнъж усетих ужасно напрежение, забравих да дишам. Не разбирах дали беше от преследването, адреналина, лошото ми настроение от сутринта и по време на обяда... наистина не разбирах защо, но го исках, исках нещо сурово, екстремно
- и то как го исках... Крисчън ме гледаше изненадано.
- Нещо перверзно? - Думите му прозвучаха като милувка.
Кимнах. Лицето ми пламна. Защо се притеснявах от желанията си? Та ние бяхме правили какви ли не неща. И всичките перверзни. „Та той ми е съпруг, по дяволите!“ Но знаех, че се срамувам от факта, че го искам, а в същото време не исках да си призная, че имам нужда точно от такъв секс. Подсъзнанието ми ме погледна и ми напомни: „Не му мисли много!“
- Картбланш? - попита тихо Крисчън. Наблюдаваше ме внимателно, опитваше се да прочете мислите ми.
Картбланш? Тоест да го оставя да прави каквото си иска?
- Да - казах нервно. Желанието буквално ме помиташе. Той се усмихна бавно, съблазнително.
- Ела - каза и ме поведе към стълбите. Намерението му беше повече от ясно. Стаята с играчките! Качихме се, той пусна ръката ми и отключи вратата на Червената стая. Ключът висеше на ключодържателя с надпис „Обичам Сиатъл“, който му бях подарила.
- След вас, госпожо Грей - каза той и отвори вратата.
Стаята миришеше успокоително, познато - на кожа, дърво и полирани мебели. Изчервих се, като се сетих, че госпожа Джоунс е била тук и е чистила след нас, докато бяхме на меден месец. Влязохме и приглушената светлина плъзна по тъмночервените стени.
Стоях и го гледах с очакване. Усещах кръвта си гъста и тежка. Какво бе наумил? Той заключи вратата и се обърна към мен. Изгледа ме замислено. После поклати глава развеселен и все така учуден.
- Кажи ми, Анастейжа, какво искаш? - попита нежно.
- Теб - отвърнах задъхано.
- Ти ме имаш. От деня, в който падна в офиса ми - засмя се той.
- Изненадайте ме, господин Грей
Устните му се извиха в усмивка, която обещаваше толкова много.
- Както пожелаете, госпожо Грей.
Скръсти ръце и показалецът му мина по устните, докато ме гледаше и преценяваше.
- Мисля да започнем от дрехите - каза и пристъпи към мен. Хвана дънковото ми яке, плъзна го по раменете ми и го изхлузи от ръцете ми. То падна на пода.
- Вдигни си ръцете.
Изпълних и той бавно свали фланелката през тавата ми. Целуна ме нежно по устните. Очите му грееха умопомрачително - с любов и в същото време със сласт. Фланелката ми падна до якето. На китката си бях сложила ластичка за коса. Погледнах го малко нервно.
- Ето - прошепнах и му я подадох. Той застина, очите му се разшириха, но не каза нищо, не показа нищо. Но я взе.
- Обърни се!
Въздъхнах облекчено, усмихнах се и изпълних. Изглежда, бяхме преодолели този проблем. Той събра косата ми и бързо и ловко я сплете на плитка, върза я с ластичката, дръпна плитката и опъна главата ми назад.
- Мислите в перспектива, госпожо Грей - каза в ухото ми и го захапа. - Сега се обърни и махни полата. Остави я да падне на пода! - нареди и се отдръпна.
Обърнах се към него. Без да откъсвам очи от неговите, разкопчах копчето и свалих ципа. Полата политна към пода като парашут и се събра на купчинка в краката ми.
- Излез от полата - заповяда той.
И докато прекрачвах купчинката, се наведе и ме сграбчи за десния глезен.
Бързо и ловко разкопча сандалите ми. Опитвах се да запазя равновесие, като се опирах на стената под стойките, където преди държеше всичките си камшици, палки, бастуни... бяха останали само коженият камшик и нагайката. Погледнах го с любопитство. Дали щеше да използва тях?