Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Госпожо Грей, отправете се към 1-5 и после на юг. Трябва да разберем дали доджьт ще ви преследва през целия път - каза Сойър. Светофарът в края на моста светеше зелено. Слава богу! Профучах като ураган.
Погледнах Крисчън нервно. Той ми се усмихна окуражително, но в следващата секунда лицето му застина.
- Мамка му!
Пред нас имаше задръстване. Трябваше да намаля. Погледнах тревожно в огледалото и видях доджа.
- На десетина коли зад нас е.
- Виждам - каза той и погледна в малкото странично огледало. - Кой е тоя задник, по дяволите?
- Задник? - попитах. - Сигурен ли си, че е мъж?
- Може да е мъж, но може и да е жена - чу се гласът на Сойър.
- Стъклата са прекалено тъмни.
- Жена? - попита Крисчън.
- Ами например твоята госпожа Робинсън - подметнах, без да откъсвам очи от пътя.
Крисчън изключи телефона от хендсфрито и изръмжа:
- Тя не е моя. И не съм говорил с нея от рождения ми ден. Освен това Елена няма да направи такова нещо. Не е в нейния стил.
- Лийла?
- Нали ти казах, че е в Кънектикът с родителите си.
- Сигурен ли си?
- Не. Но ако е духнала оттам, родителите й щяха да кажат на Флин. Нека обсъждаме тези неща у дома. Съсредоточи се върху пътя.
- Може да е просто случайна кола.
- Не поемам никакви рискове, не и когато ти си в опасност
- каза рязко той и включи хендсфрито. Отново имахме връзка с охраната.
Реших да си държа устата затворена. За щастие колите пред нас оредяха. Успях да увелича скоростта и скоро стигнахме до отбивката за 1-5.
- Ами ако ни спре полиция? — попитах.
- Ще е идеално.
- Ще ми вземат книжката.
- Не мисли за това сега. - Усетих хумора в гласа му.
Натиснах педала и заковах на 120. Леле, тая кола вървеше наистина яко. Вдигнах почти до 140. Никога не бях карала толкова бързо. Костенурката едва вдигаше сто, и то ако имах късмет.
- Успя да мине през трафика и увеличи скоростта - каза Сойър. Гласът му беше спокоен, информативен. - Кара с около 150.
„Мамка му! По-бързо!“ Натиснах педала и колата полетя със 160. Наближавахме отбивката за 1-5.
- Задръж тази скорост - каза Крисчън. Намалих, щом се вляхме в 1-5. Движението беше доста рехаво. За секунда успях да стъпя на скоростното платно. Натиснах педала и великолепната кола се плъзна бясно напред. Колите намаляваха или отбиваха, за да ни направят път. Ако не бях толкова уплашена, щеше да ми хареса.
- Вдигна до сто и шейсет, сър.
- Не го изпускай, Люк - викна Крисчън.
„Люк?“
Някакъв камион се изнесе пред над в скоростното. По дяволите! Трябваше да натисна спирачката.
- Шибан малоумник! - викна Крисчън. Телата ни се стрелнаха напред от рязкото забавяне. Слава богу, че бяхме с колани.
- Заобиколи го отдясно, бебчо! - каза Крисчън през зъби.
Погледнах в огледалото за обратно виждане и пресякох три
платна вдясно. Подминахме по-бавните автомобили и после се качих за секунди на скоростното платно.
- Браво, госпожо Грей - каза одобрително Крисчън. - Къде обаче са ченгетата, когато ни трябват?
- Не искам да ме глобят - казах и се съсредоточих върху пътя.
- Глобявали ли са те за превишена скорост?
- Не - отвърна той, но когато го погледнах, видях, че се усмихва.
- А спирали ли са те за превишена скорост?
-Да.
-О! И?
- Чар. Всичко опира до чара. Гледай пътя. Къде е доджьт, Сойър?
- Вече кара със сто и осемдесет, сър - каза Сойър.
Леле! Дали можех да карам по-бързо? Натиснах газта.
- Дай му знак с фаровете на тоя нещастник - заповяда ми Крисчън. Пред нас имаше някакъв „Мустанг“, който едва се влачеше.
- Няма ли да е прекалено нахално?
- Бъди нахална! - викна той.
„Господи! Добре!“
- Къде са фаровете?
- Виж индикатора. Дръпни го към себе си.
Примигнах с фаровете и мустангът се отмести, но не и без шофьорът да ми покаже среден пръст. Подминах го.
- Гъз! - измърмори Крисчън, после заповяда: - Слез към Стюарт!
„Да, господине!“
- Слизаме на изхода към Стюарт Стрийт - каза Крисчън на Сойър.
- Тръгнете направо към „Ескала“, сър.
Намалих, погледнах в огледалото, подадох сигнал, пресякох с удивителна лекота четирите ленти и се пуснах в отбивката. Подкарах по Стюарт Стрийт. Нямаше много коли. Къде, по дяволите, се бяха дянали всички?
- Имахме късмет с трафика. Но не само ние. Доджът също. Не намалявай скоростта, Ана, прибери ни у дома.
- Не помня пътя. - Паникьосах се. Доджът беше по петите ни.
- Карай направо. Ще ти кажа къде да завиеш.
Минах с бясна скорост през първите три пресечки, но на Йейл Авеню светофарът всеки момент щеше да светне червено.