Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Останах само по дантелените си бикини и сутиена. Крисчън ме изгледа с одобрение. После рязко хвана бедрата ми, придърпа ме до себе си и зарови глава между тях.
- Изглеждаш прекрасно, миришеш божествено - каза и вдъхна дълбоко. - Ароматът ти е като наркотик. - Долепи устни до дантелата на бикините ми. Думите му секнаха дъха ми, а слабините ми буквално се наводниха от желание. Толкова беше... палав! С едно движение събра дрехите и сандалите и се изправи грациозно, като истински атлет.
- Застани до масата - каза спокойно и ми посочи с брадичка. Обърна се и тръгна към шкафа с тесните чекмеджета, пълни с „музейни експонати“.
Обърна се, засмя се и добави:
- И се обърни към стената. За да не видиш какво съм ти подготвил. Нашата цел е да задоволяваме госпожа Грей, а тя иска изненада, нали?
Обърнах се към стената. Слухът ми изведнъж се бе изострил. Крисчън беше много добър в това - да изостря желанието ми до краен предел, да гьделичка очакванията ми... да ме кара да чакам. Чух как остави дрехите и сандалите ми върху шкафа, как събу обувките си една по една. „Хм... така обичам босите му нозе“. След това чух как отвори един от шкафовете.
„Играчка! Приготвил ми е играчка! О, как обичам, обичам, обичам това напрегнато, сладко очакване!“ Той затвори шкафа. Дишах бързо, задъхано. Как беше възможно едно затваряне на шкаф да ме превърне в трепереща копнееща топка! Нямаше никаква логика. Чух как включва уредбата. Щеше да има музикална интерлюдия. Пиано. Тихо, леко приглушено. Мелодията бавно се извиси, изпълни стаята с тъжни акорди. Не познавах произведението. Към пианото се присъедини електрическа китара. Какво беше това? И после - мъжки глас. Едва разбирах думите. Не пееше, говореше. За нелепия страх от смъртта.
Крисчън тръгна бавно към мен. Босите му крака шляпаха по дъските. Когато спря зад мен, от уредбата се разнесе женски глас. Пееше... или... по-скоро плачеше
- Казахте грубо, нали така, госпожо Грей? - чух задъхания му глас в лявото си ухо.
- Мхм.
- Ако усетиш, че е прекалено, ми кажи да спра. Ако кажеш „спри“, ще спра веднага. Разбираш ли ме?
-Да.
- И искам да ми обещаеш.
- Обещавам - По дяволите! Какво щеше да прави? Спомних си думите му: „Не искам да те нараня, но ще съм повече от щастлив да си поиграем“.
- Добро момиче. - Той се наведе и целуна рамото ми, пъхна пръст под закопчалката на сутиена и го прокара под дантелата по ширината на целия ми гръб. Исках да викам от удоволствие. Защо всяко негово движение беше толкова еротично?
- Свали го - прошепна в ухото ми.
Бързо разкопчах сутиена и го пуснах на пода.
Ръцете му тръгнаха бавно по гърба ми, той закачи палците си в бикините ми и ги дръпна надолу.
- Разкрачи се - заповяда.
И пак изпълних без колебание. Той ме целуна по дупето и се изправи.
- Ще ти вържа очите. - И преди да довърши вече слагаше маската на очите ми. Потънах в света на мрака. Жената пееше тъжно, неразбираемо: призрачна песен, изстрадана със сърцето мелодия.
- Наведи се и легни по корем на масата - каза меко Крисчън.
Без колебание се наведох и плъзнах тялото си по полираната маса. Лицето ми се залепи за твърдата повърхност. Усещах я хладна, ароматна, с дъх на цитрус.
- Протегни ръце напред и се хвани за ръба.
Масата беше доста широка. Ръцете ми бяха буквално разпънати. Стиснах здраво.
- Ако се пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли?
-Да
- Искаш ли да те пляскам, Анастейжа?
Слабините ми се свиха конвулсивно в сладък спазъм. Едва сега осъзнах, че съм желала точно това, още от обяда, когато ме заплаши, и нито преследването, нито сексът на паркинга в колата бяха задоволили тази нужда.
- Да - прошепнах с пресипнал глас.
- Защо?
Трябваше ли да имам причина? Свих рамене.
- Кажи ми - настоя той със сподавен глас.
- Ами...
И съвсем неочаквано той ме удари. Много силно. Извиках.
- Тихо!
Нежно погали дупето ми там където ме бе ударил. После се наведе и бедрата му притискаха силно дупето ми. Целуна ме между плешките и продължи да докосва с устни кожата по гърба ми. Беше си свалил ризата. Косъмчетата по гърдите му ме гъдел ичкаха леко. Усещах ерекцията му през твърдата материя на джинсите.
- Разкрачи се - заповяда той.
Разкрачих се.
- Още.
Разкрачих се още по-широко.
- Добро момиче. - И пръстът му тръгна надолу, в цепката на дупето ми, до ануса - и остана там. Анусът ми се сви при допира му.
- Сега ще се позабавляваме точно тук - прошепна Крисчън.
Изтръпнах.
Пръстът му продължи надолу и се плъзна във влагалището ми.