Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Смяташ ли, че е възможно да допусна някой да наблюдава оргазма на съпругата ми? - Той плъзна ръка по гръбнака ми и ме потупа успокоително. Но тонът му ме накара да потръпна. Погледнах го и се усмихнах закачливо.
- Секс в колата! - възкликнах.
Той прибра един кичур зад ухото ми, усмихна ми се и каза;
- Хайде да се прибираме. Аз ще карам.
Отвори вратата и ми помогна да се изправя от скута му и да сляза. Започна да закопчава копчетата на джинсите си. Излезе, задържа вратата, за да се кача, и мина от другата страна. После включи блакберито и се обади.
- Къде е Сойър? - попита рязко. - А доджът? Как така Сойър не е с теб?
Слушаше внимателно. Явно говореше с Райън.
- Не я изпускай! - каза, затвори и ме погледна.
Значи беше жена! Елена? Лийла? Коя?
- Жена е карала доджа, така ли?
- Така излиза - тихо каза той. Устните му се свиха в тънка твърда линия. Беше много ядосан. - Хайде да се прибираме.
- А това НО? Какво значи всъщност?
Крисчън изкара колата от паркинга и я насочи към Стюарт Стрийт.
- Съкращение от „непознат обект“» Райън е служил във ФБР.
- Във ФБР?
-Да.
- И къде е сега непознатият женски обект?
- На 1-5, кара на юг. - Погледна ме, очите му бяха мрачни. Само за няколко минути беше минал през три състояния - страст, спокойствие, тревога. Протегнах ръка и погалих бедрото му. После пъхнах пръсти между копчетата на джинсите му. Надявах се да оправя настроението му. Той свали дясната си ръка от волана и ме спря.
- Не. Не искам да катастрофирам на три пресечки от нас. А и ти едва ли искаш. - Вдигна ръката ми и целуна показалеца ми вероятно за да се извини за грубия си тон. Спокоен, студен, всяващ респект. Моят Петдесет. И за първи път от много време успя да ме накара да се почувствам като палаво и заинатено дете. Махнах ръката си, без да кажа нищо по въпроса.
- Жена значи?
- Очевидно. - Той въздъхна, зави към подземния гараж и набра кода. Вратата се вдигна и той вкара колата и с лекота я паркира на мястото й.
- Страхотна кола - казах.
- Да. И ми хареса как я караш. И най-вече ми хареса, че не я потроши.
- Можеш да ми купиш една за рождения ден.
Ченето му увисна. Докато слизах от колата, добавих:
- Най-добре бяла.
- Анастейжа Грей, никога не спираш да ме изненадваш.
Затворих вратата и застанах до колата да го изчакам. Той слезе
и ме погледна с онова изражение... което разбуждаше всичко първично в тялото ми. Познавах този поглед. Крисчън застана пред мен, наведе се и прошушна в ухото ми:
- Ти харесваш колата и аз я харесвам, чуках те в нея... може би е време да те чукам върху нея.
Точно в този момент в гаража влезе едно лъскаво сребристо БМВ. Крисчън го огледа притеснено, после раздразнено.
- Но, както изглежда, си имаме компания. Ела. - Грабна ръката ми, поведе ме към асансьора и натисна копчето. Докато чакахме, шофьорът на БМВ-то се присъедини към нас. Беше млад, облечен спортно-елегантно. Дългата му коса падаше на пластове. Предположих, че работи за някоя медия.
- Здравейте - поздрави топло.
Крисчън сложи ръка на рамото ми и кимна вежливо.
- Наскоро се нанесох. Шестнайсети апартамент.
- Здравейте. - Усмихнах му се. Имаше меки мили кафяви очи.
Качихме се в асансьора. Крисчън ме погледна, но не успях да
разчета изражението му.
- Вие сте Крисчън Грей, нали? - попита младият мъж.
Крисчън му се усмихна доста сковано.
- Ноа Логан. - Младият мъж протегна ръка и Грей неохотно се здрависа.
- За кой етаж сте? - попита Ноа.
- Имам код за етажа.
-О?
- Пентхаусът.
- Естествено. - Ноа се усмихна. Натисна осми етаж и вратите се затвориха.
- Предполагам, вие сте госпожа Грей.
- Да. - Подадох му ръка. Ноа задържа погледа си върху мен секунда повече от... необходимото.
Изчервих се, а Крисчън затегна още по-здраво ръката си около кръста ми.
- Кога се настанихте? - попитах.
- Миналата седмица. Харесва ми тук.
Настана неловко мълчание докато стигнем до етажа на Ноа.
- Много се радвам, че се запознахме - каза той с облекчение, че си е стигнал етажа, и излезе. Вратите тихо се затвориха след него. Крисчън набра кода и асансьорът се стрелна нагоре.
- Изглежда мил човек - казах. - Знаеш ли, не съм се запознавала с никой от съседите досега.
- Така предпочитам. - Той се намръщи.
- Защото живееш като отшелник. На мен ми се стори много симпатичен човек.
- Отшелник?
- Да, отшелник. Затворен в кулата си от слонова кост.
Устните му се извиха в усмивка Изглеждаше развеселен.
- Нашата кула от слонова кост. Освен това мисля, че може да добавите още едно име към безкрайния списък на обожателите ви, госпожо Грей.