Посмъртен образ

— Не знам — повтори тя още по-сухо. — Не сме обсъждали това.

— А вие не се ли опитахте да поговорите с мъжа си, да го убедите да промени решението си? Защото наистина е несправедливо: на Алина всичко, а на синовете — нищо.

— Той обичаше повече Алина. Тя беше изтърсакът. Валдис казваше, че много приличала на жена му. Казваше още, че на мъжете не е нужно да се помага, затова са мъже — сами да постигат всичко. А Алина е момиче, ако родителите й не се погрижат за нея, кой друг?

— Добре, така е смятал Валдис. А вие? Лично вие как смятахте? Съгласна ли бяхте?

Инга наведе очи и започна да разглежда орнаментите на килима.

— Моето мнение не засяга никого. Във всеки случай аз не съм имала претенции към тези брилянти. За какво са ми? Каквото реши Валдис — това е правилното.

Интересна работа! Само преди половин час тя разпалено говореше, че решението на мъжа й е било неправилно, несправедливо. Че Алина била милионерка, а Имант останал без нищо. Това бяха нейни думи. Схванала е, че е казала нещо излишно, и сега се опитва да си вземе думите назад?

— Инга, къде е Имант сега?

В очите й припламна страх и тя не успя да го прикрие:

— Вероятно е на работа.

— Кога ще се прибере?

— Сигурно в седем, както обикновено. Не ме е предупреждавал, че ще закъснее.

— Не ви ли се струва странно, че той продължава да ходи на работа, сякаш нищо не се е случило, когато сестра му е починала? Нали вдругиден е погребението, винаги има много грижи около едно погребение.

— С това се занимава Валдис. Днес той има почивен ден. Там, където Имант работи, държат строго на работното време, дават само неплатени отпуски. И без това едва свързваме двата края, Валдис се пенсионира и продължава да работи, но това са жалки грошове.

— Ами Алоиз? Той знае ли за нещастието? Ще дойде ли за погребението?

— Не знам.

— Как така не знаете?

— Той е във Финландия. Телефонът е скъп, не можем да си го позволим. Освен ако той се обади…

Коротков си тръгна от жилището на семейство Вазнис с натежало сърце. Това семейство не приличаше на нито едно от онези, които познаваше. Алчни? Стиснати? Или просто са свикнали да пестят, защото никога не са били особено заможни? От Инга научи, че докато роднините на първата съпруга на Валдис са били още в Москва, те постоянно са помагали с пари за децата на Сонечка. Бързата втора женитба на Валдис ги оскърбила и те престанали да общуват с него, пращали парите по пощата. Но тези роднини отдавна вече били в чужбина, заминали още през осемдесет и втора година. Добре де, бедността си е бедност, но нали трябва да има някакви човешки чувства! Да не кажат на родния брат, че по-малката му сестра е починала при трагични обстоятелства, само защото международните телефонни разговори са скъпи? Това не се побираше в ума му. Какво представляват тези Вазнис? Избягват да показват чувствата си? Или просто са студени и бездушни? Във всеки случай за Алина всички казваха точно това. И мащехата й, и колегите й от „Сириус“ бяха единодушни: учтива и студена. Външно доброжелателна, но равнодушна, потайна и жестока.