Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Настя току поглеждаше часовника, за да не изтърве момента, когато можеше да се обади на Льоша. От десет сутринта до тринайсет и трийсет беше пленарното заседание. После до петнайсет часа — обед. Едва ли Льошка ще си отиде в лабораторията, той ще трябва да кисне на обеда заедно с гостите. След обеда заседанието продължава до седемнайсет часа. Та значи в интервала от пет и петнайсет до шест може да опита. Ако след заседанието всички тръгнат за банкета по повод откриването на конференцията, Льошка ще трябва да прескочи да си вземе якето или шлифера. Но, разбира се, при условие че не е отишъл в института само по костюм. Той е способен на това…
До пет и петнайсет имаше още много време и Настя отново се захвана с анализа на информацията, получена за Алина Вазнис, за нейния живот и обкръжението й.
Не е имала приятелки. Май наистина не ги е имала. Версията, че Алина е имала приятелки, но не ги е афиширала, може засега да остане като резервна. Според думите на мащехата тя е била самотна и затворена още от съвсем малко момиче.
Емоционално студена, според думите на Смулов. Никой, според асистент-режисьорката Албикова, не е изпитвал лично нейната доброта. Без склонност към сантименти и съжаление, ако се съди по историята със Зоя Семенцова. Не е прощавала обиди, но е била готова да си отмъщава тихомълком, за което говори поведението й в отговор на обидата, нанесена й от Ксения Мазуркевич. Запалена по идеята за отмъщението, за възмездието — това личи от записките й за образа на Азучена в „Трубадур“.
Не се е поддавала на пориви, добре е контролирала поведението си. Млада красива жена, през последните две години — кинозвезда, тя не е дала на любовника си Смулов ни най-малък повод за ревност. Същевременно я занимава проблемът за вината — това личи от записките й за Джилда. И не вярва особено в невинността и целомъдрието, ако се съди по тези записки.
Но какъв човек е била тя? Чудовище, безсърдечно и дълбоко цинично?
Настя хвърли поглед към часовника — беше четири и половина.
Така, какво друго знаем за Алина? Неразвита устна реч. Добро перо.
Дневник! Тя трябва да има дневник! Господи, та това беше толкова очевидно! Къде се е дянал Коротков? Трябва спешно да го намери.
Но Настя разбираше, че не е толкова лесно да намери Юра. Добре, може да опита да се разбере със следователя. Жалко, че убийството на Вазнис не се води от Олшански — с този следовател Настя винаги можеше да намери общ език.
— Борис Виталиевич — припряно заговори тя, когато най-сетне успя да се свърже по телефона със следователя Гмиря. — Трябва отново да се направи оглед на жилището на Вазнис. Тя със сигурност има дневник.
— Откъде са сведенията? — кратко попита Гмиря, който не признаваше никакви изчисления и се опираше само на достоверни факти.
— Така ми се струва. Разбирате ли, според свидетелствата на хората, познавали потърпевшата, тя не е имала развити навици за устна реч, с други думи говорела е лошо, запъвала се е, не е можела ясно да изрази мисълта си. Но аз четох записките й, които е направила в свободна форма, нещо като литературни есета, и мога да кажа, че писмената й реч е развита повече от добре. При това стилът на изложението й е във формата на диалог с невидим събеседник. Разбирате ли? Сигурна съм, че това е следствие от стар навик да се водят дневници.